Решение № 3940 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Бред Логистик" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение 4030 от 16.06.2022 год. постановено по адм. дело 4624 по описа за 2021 год. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1040-21-232 от 09.03.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - София град. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО във вр. с чл. 126 от КТ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски по делото, както и адвокатски хонорар в минимален размер. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответниците С. Цеков, В. Петрова и Х. Петров чрез адв.Родопски оспорват касационната жалба като считат същата за неоснователна. Решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Претендира съдебно-деловодни разноски, за което представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е решение 1040-21-232 от 09.03.2020 год. на Директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане 29134 от 17.02.2020 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО е приета за трудова злополуката станала около 16. 43 часа на 11.11.2019 год. и причинила смъртта на осигуреното лице Р. Цекова общ работник в "Бред Логистик" ЕООД при придвижване с автомобил по обичайния път от работното и място в гр. Божурище до основното и място за живеене в гр. Сливница като лицето е претърпяло ПТП в следствие, на което получава тежка гръдна травма и е починало. С постановеното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя "Бред Логистик" ЕООД след като е приел, че внезапното травматично увреждане на осигуреното лице причинило смъртта му се квалифицира като трудова злополука в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Този извод е направен въз основа на събраните доказателства, от които става ясно, че на 11.11.2019 год. Р. Цекова шофирала лек автомобил Фолксваген Поло с рег. [рег. номер] по път ПП I-8 с посока на движение от гр.София към гр.Сливница като загубила управление, в следствие на което в 16, 43 часа напуснала пътното платно от дясната страна на пътя и самокатастрофирала в дърво, при което починала на място. Злополуката се е случила след като лицето си е тръгнало от работа (гр.Божурище, бул.Европейски път 99а) на път за основното място на живеене, а именно гр.Сливница, [улица]. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето, станало с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Съдът е приел, че в случая са налице законоустановените предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова. Основните възражения на дружеството, че лицето е напуснало работа преди края на работния ден, който бил до 17 часа и че умишлено е увредило здравето си като е шофирало с несъобразена скорост и поради тази причина следва да се приложи чл.55, ал.3 от КСО, съдът е приел за неоснователни. Изложил е съображения, че евентуалното нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника е от значение само в спорове относно трудовите права и задължения на работника съгласно КТ и ГПК, но не и в производството по КСО относно характера на злополуката. От доказателства по делото не се извеждат данни за умишлено увреждане на здравето на работника. При безспорно установяване на датата и часа на злополуката, мястото на катастрофата, което съвпада с обичайния път на лицето до основното му място за живеене и настъпилата смърт на лицето, съдът е приел, че правилно с разпореждане 29134/17.02.2020 год. злополуката е квалифицирана като трудова. Решението е правилно. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Решението е правилно като постановено при прецизно изяснена фактическа обстановка и правилно изведени правни изводи. Трудовата злополука е злополука /внезапно увреждане на здравето/, станала при извършване на възложената от работодателя /за работници и служители по трудово правоотношение/ или от органа по назначаването /за държавните служители/ работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието /чл. 55, ал. 1 от КСО/. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, в чиято хипотеза според първоинстанционния съд попада и процесният случай, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. По силата на тази правна фикция придвижването на работника/служителя от работното място до основното място на живеене /или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер/ е приравнено на трудова злополука с оглед обслужващата явяването на работа функция, която същото изпълнява. В разпоредбите на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа", но се налага изводът, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това, за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. Обоснован и правилен е изводът на Административен съд София-град, че процесната злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. От данните по делото става ясно, че пострадалата е починала в следствие на катастрофа случила се по път ПП I-8 с посока на движение от гр.София към гр.Сливница като движението е било с цел прибиране от работа. В следствие на катастрофата пострадалата е получила тежка гръдна травма, която е довела до смъртта и. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Не се споделят възраженията на касатора, че след като лицето е напуснало работа преди края на работното време, злополуката не следва да се счита за трудова. Навежда се отново и възражението, че е налице умишлено увреждане на здравето, което също изключва квалифициране на злополуката като трудова. Както бе посочено по-горе първоинстанционният съд подробно се е аргументирал относно неоснователността на тези възражения. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на АССГ и не намира основание да ги преповтаря. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова по смисъла на ал. 1 и злополуката станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. За да се приеме, че е налице тази хипотеза е достатъчно да се установи къде е работното място на лицето, къде е основното му място на живеене, както и какъв е обичайния път между тези дестинации. Не е предвидено изискване прибирането към основното място на живеене да става след края на работното време. Законодателят е заложил като предпоставка връщане от работното място, която в случая е налице. Евентуалното нарушение на трудовата дисциплина не води до липсата на осъществен фактически състав на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Безспорно е установено, че това е обичайния път на лицето до основното му място на живеене, че същото се е връщало от работа и че е настъпило внезапно увреждане на здравето довело до смърт. Като неоснователно се преценя и възражението, че пострадалата умишлено е увредила здравето си като в тази насока не са събрани доказателства пред първата инстанция. Напротив налице са данни, че увреждането е настъпило внезапно, което изключва умисъла. Неоснователни са и оплакванията на касатора за необоснованост на обжалваното решение поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. След прецизен анализ на всички доказателства административният съд правилно е интерпретирал релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което не се споделя довода на касатора за съществено нарушение на процесуалните правила. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е обосновал правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. По изложените съображения касационната инстанция намира, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски заявена от касационния жалбоподател не следва да бъде уважена. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град е претендирал присъждане на разноски за двете инстанции. Доколкото пред първата инстанция разноски в полза на ТП на НОИ София-град са присъдени, основателна е претенцията само по отношение на разноските за настоящата инстанция. Следва да си осъди "Бред Логистик" ЕООД да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100 лева представляващи юрисконсулстко възнаграждение. Претенция за присъждане на разноски е направена и от процесуалният представител на ответника С. Цеков. Адв.П. Родопски е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Налице са условията по посочения текст и следва да се осъди "Бред Логистик" ЕООД да заплати на адв. П. Родопски адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,