Решение № 8097 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. С., чрез адв. М. Алексиев против Решение 1006/09.01.2025 г. на Административният съд София - град, постановено по адм. дело 7465 / 2023 г., с което отхвърля жалба на Ж. С. С. срещу Решение 91269 от зас. 124/29.06.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести, в частта, в която се определят противопоказни условия на труд, в частност, че лицето не може да работи като Водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарач и го осъжда да заплати разноски на НЕЛК. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на същото и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Ответниците ТЕЛК II-ри състав при Първа УМБАЛ Св. Йоан Кръстител ЕАД, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ София и РД "Социално подпомагане София не изразяват становище. Ответникът - СОФ КЪНЕКТ АД, оспорва касационната жалба с твърдения за нейната неоснователност, а съдебното решение намира за правилно, поради което следва да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ж. С. С. срещу Решение 91269 от зас. 124/29.06.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести, в частта, в която се определят противопоказни условия на труд, в частност, че лицето не може да работи като Водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарач . От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Експертно решение /ЕР/ 91598 на ТЕЛК при Първа УМБАЛ Св. Йоан Кръстител ЕАД, взето на заседание 87, проведено на 10.05.2023 г. жалбоподателят е преосвидетелстван с водеща диагноза [заличен текст] и общо заболяване [заличен текст], [заличен текст]. Дадената предходна оценка на работоспособността 50% е повишена на 60%. Решението е взето по документи съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. В решението е посочено, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на условията на т.15 (ТФТ). Това решение е било обжалвано пред НЕЛК, която след преглед на относимата медицинска документация е констатирала, че в свое Решение 91269 от зас. 124/29.06.2023 г., специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести, че лицето има следните заболявания: [заличен текст], като са определени 60% трайно намалена работоспособност. Според НЕЛК противопоказани условия на труд за това заболяване са: тежък физически труд, нервно-психично пренапрежение; неблагоприятни климатични условия нощен труд, продължително натоварване на долните крайници. Анализирана е и е приложена производствена характеристика от 03.05.2023 г., за заеманата от лицето длъжност Водач, електрокар и др. перонна механизация, той и товарач-старши , издадена от осигурителя Соф Кънект АД с КИД 52.23, заверена от Службата по трудова медицина, като констатираните на лицето заболявания са обсъдени съобразно нея. Съдът е приел за установено по делото, че съгласно длъжностна характеристика от 2007 г. в работния процес са ангажирани всички отдели на горни крайници и гръбначен стълб и долни крайници. Работната зона е оптимална. Физическото натоварване е оценено като III, умерен риск. Ръчната работа с тежести се състои във вдигане и пренасяне на товар 32 кг, общо 4 000 кг/смяна на разстояние 2 м. Няма двигателно монотонна работа. Работната поза е правостояща 6 часа/смяна, седяща 4 часа/смяна, в тясно пространство и на колене по 2 часа/смяна. Има въведен ФРТП. Работата е свързана с нервно-психическо напрежение над 6 часа/смяна и зрително напрежение до 6 часа/смяна. При анализа на длъжностната характеристика на лицето от 2022 г. и здравословното състояние на С. е констатирано, че лицето не може да работи като Водач, електрокар и др. перонна механизация, той и товарач-старши . Органите на медицинската експертиза препоръчват лицето да се трудоустрои за срока на определения процент трайно намалена работоспособност на друга подходяща длъжност при спазване на противопоказаните условия на труд: тежък физически труд, нервно-психическо пренапрежение, нощен труд, неблагоприятни климатични условия, продължително натоварване на долни крайници. При тези съображения НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по трудова препоръка и определя , че лицето не може да работи като "Водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарач-старши". Първоинстанционният административен съд при анализа на представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че оспореният административен акт не страда от пороци, които са основания за отмяна като незаконосъобразен по чл. 146 АПК, поради което отхвърля оспорването. Решението е неправилно. Крайният правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести, в частта, в която се определят противопоказни условия на труд, в частност, че лицето не може да работи като Водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарач , не се споделя от настоящия касационен състав. Основателно е повдигнатото в касационната жалба възражение за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон. Обжалваното решение на НЕЛК 91269 от зас. 124/29.06.2023 г. е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 103, ал. 2 от ЗЗ във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ - специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести. Посочената водеща диагноза е [заличен текст] и общо заболяване [заличен текст]. Здравословното състояние на Ж. С. С., противно на медицинските констатации на НЕЛК в издаденото от нея решение, е установено от вещото лице, изготвило заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза по делото. Това заключение не е било оспорено от НЕЛК. Вещото лице посочва, че персоналният клиничен преглед, който е направил на лицето, не показва клинични данни за налично в момента [заличен текст] заболяване. Коментира още, че е налице известна несъотносимост между отразените в документацията заболявания и сегашното състояние, тъй като са изминали оттогава повече от 5 години. В мотивната част на заключението подробно се описва изискуемата според него медицинска документация, медицински изследвания и тяхната липса. От друга страна СМЕ (част персонален клиничен преглед) се коментират минали заболявания, който обаче са вън от изследването по ЕР 91598 на ТЕЛК при Първа УМБАЛ Св. Йоан Кръстител ЕАД и ЕР 91269 от зас. 124/29.06.2023 г. на НЕЛК. От заключението му става ясно, че още при постановяването на решението на ТЕЛК са били допуснати пропуски, които биха повлияли преди всичко на определения % ТНР, а от там и на противопоказанията за полагане на труд. Противопоказанията за полагане на труд от касатора за посочената длъжност касаят именно действителното му здравословно състояние, а видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, то не кореспондира с поставената от НЕЛК водеща диагноза - [заличен текст] и общо заболяване [заличен текст]. Съдът не се е мотивирал защо счита, че не следва да кредитира заключението на СМЕ, още повече, че не е видно по делото, че съдът за оборването на констатациите в него, разполага с други специални знания, които да са достоверни. Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на 40, ал. 1 и ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът не е съобразил, че решението на ТЕЛК, така и решението на НЕЛК, са издадени преди изменението на тези две алинеи, а именно с ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г. Поради това няма пречка самото установяване на водещата диагноза, респ. годността за извършване на определена работа, да се извърши с медицинска експертиза, включително и чрез назначаване на такава от съда и с провеждане на личен преглед, с оглед проверката за законосъобразност на решението на НЕЛК, отменящо в случая ЕР на ТЕЛК. В чл. 40, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ преди посоченото изменение с ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г. са уредени изчерпателно хипотезите, в които ТЕЛК, по изключение от общото правило, че освидетелстването се извършва чрез преглед на освидетелстваното лице, може да се произнесе и само въз основа на наличната медицинска документация. Правилни са били изводите на ТЕЛК, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на условията на т.15 ( ТФТ), в какъвто смисъл са и констатациите на вещото лице, изготвило единичната СМЕ. В случая изводът на вещото лице, че лицето е годно да изпълнява съответната длъжност - Водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарач , е направен след преглед на всички съдържащи се в медицинската документация документи и съобразяване с тяхното съдържание, след личен преглед на лицето и цялостен анализ на здравословното състояние. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че изводите на първостепенния съд за законосъобразност на решението на НЕЛК са необосновани. Обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. По разноските: С оглед изхода на спора на касатора се следват поисканите и направени съдебни разноски, които възлизат на 70 лева за държавна такса и 1200 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, договорени и обективирани в пълномощно на лист 26 от касационното дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,