Решение № 3824 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12442/2008 г.

Решение № 3824 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12442/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Одей Хюсеин Махди роден на 7.05.1975 г. в гр. Басра, Ирак, гражданин на Ирак, семейно положение- женен против решение № 539/12.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Образуваното по молбата за статут, вх. № БЦ-65 от 28.05.2008 г. на РГС Елхово. В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е получено от него са от икономически характер (отговор на въпрос 21 от проведеното интервю), позовава се и на получено от семейството му в гр. Багдад, в който той и семейството му на живее, заплаха В отговора и заявява, че в гр. Басра, в който се е преместил да живее след 2006 г., не е бил заплашван от никого. Със становище от 21.07.2008 г. на главен експерт в РПЦБ - София е предложено на на административния орган на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С решение № 539 от 12.09.2008 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван лично и същият няма основания да се страхува от преследване в страната си по произход. В решението се съдържа и произнасяне относно сигурността на държавата по произход, в която чужденецът ще бъде върнат. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че обстановката в Ирак се отличава с напрежение, но не отговаря на регламентираното от международното право определение за вътрешен въоръжен конфликт. От гр. Басра, в който е живял жалбоподателят, военните части на британските и полските мироопазващи сили, са оттеглени, което до голяма степен е успокоило обстановката. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Въпреки наличие на този елемент от фактическия състав на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, не се установи изискването на закона жалбоподателят да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не се установи интервенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. Позоваването на полученото заплашително писмо не обосновава наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Писмото е било получено в гр. Багдад, който град жалбоподателят е напуснал през 2006 г., а в гр. Басра заплахи не са били получаване от него или членове на семейството му. Възраженията направени в жалбата и допълнението към нея, че рискът за живота и здравето на жалбоподателя, е предмет на законова презумпция за него като гражданско лице и не е необходимо доказване в административното или съдебното производство на обстоятелството - риск за конкретната личност. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, не намира опора в закона. За предоставяне на статут по ЗУБ, като целен от чужденеца правен резултат, не е достатъчно доказване само на факта, че кандидатът е пристигнал от страната по произход Ирак, и че е гражданско лице. Правото да се търси защита по ЗУБ е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект. Конкретното материално административно правоотношение предполага установяване на обстоятелствата, визирани в хипотезата на правната норма по отношение на всеки един кандидат за статут. Актът, с която се предоставя статут по ЗУБ е индивидуален административен акт, а не общ, имащ за адресат всички граждани на Ирак, които са граждански лица. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение