Решение № 8930 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2008 г.

Решение № 8930 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Станка Костадинова, срещу решение № 592 от 12.08.2008 г. по адм. дело № 271 от 2007 г. на Окръжния съд - Варна, административно отделение, с което е отменен АПВ № 18586 от 12.12.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 1099 от 30.01.2007 г. от зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, в частта, с която на "Лавал" ООД от общия размер за възстановяване е прихваната сума в размер на 273, 00 лв., представляваща сбор от задълженията за заплащане на ДДС за м. 04.2004 г. - в размер 5, 00 лв., за м. 06.2004 г. - в размер на 100, 17 лв., за м. 07.2004 г. - в размер на 118, 00 лв., и за м. 10.2004 г. - в размер на 49, 83 лв., установени по РА № 0303298 от 07.09.2006 г. на органа по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден в тази част с решение № 825 от 06.11.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Лавал" ООД, не е представляван в съдебно заседание и не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат, Варненският окръжен съд - административно отделение, е приел, че сумата по РА в общ размер на 273, 00 лв. е част от установеното задължение за главниците по ДДС, с която веднъж вече е бил намален размерът на събраната чрез прихващане с други задължения по частично отменения РА, но претендирана за възстановяване сума от 5373, 55 лв., поради което е било неоснователно намаляването на общия размер на сумата за възстановяване от 6917, 72 лв. още веднъж със сумата от 273, 00 лева. Или съдът е приел, че с обжалвания РА неправомерно е бил намален общият размер за горницата над 6846, 53 лв. до 6573, 53 лв., като е прихваната и сумата от 273, 00 лева. По възражението на жалбоподателя за заплащане на лихва за забавено възстановяване на присъдената сума от органа по приходите съдът е приел, че това следва да се реализира по общия исков ред. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неоснователно с обжалвания РА е бил намален общият размер на сумата за възстановяване още веднъж със сумата 273, 00 лева. Съдът аргументирано е изложил съображения в това отношение, които и настоящият състав споделя. Правилно съдът е приел, че неоснователно се явява искането на дружеството за осъждане на Дирекция "ОУИ" - Варна, да заплати законна лихва за отменената част от АПВ в размер на 273, 00 лв., тъй като тази сума е част от задължението по РА. Съдът не е компетентен да се произнася за присъждане на лихви за по-дълъг период от време в сравнение с този по АПВ. Жалбоподателят следва да реализира тази своя претенция по общия исков ред. При надлежно установена фактическа обстановка, която съдът е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Варненският окръжен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,