Решение № 4617 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 227/2014 г.

Решение № 4617 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 227/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Йордан Костов от гр. София, чрез адв. Ножарова срещу решение № 6801 от 07.11.2013 г. по адм. д. № 5261/2013 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - директор на Дирекция "Общински строителен контрол", СО, чрез юрк. Стойков ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила, със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-30-264/24.04.2013 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна постройка-допълващо застрояване" в УПИ II-127,кв. 108А, м. "Подуяне-Редута" по плана на гр. София, с извършител Йордан Костов. Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършени след премахване на незаконен строеж и обособили нов обект на допълващо застрояване в УПИ II-127, долепен до сградата на основно застрояване и законно изградената ограда, като строежа е пета категория, изграден след 2005 г. без разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо от факта, че към съществуващите останки от стоманобетонна конструкция са прибавени дървени греди и LT ламарина. Строежа се ползва за склад и е захранен с ток и вода, т. е. изградени са и инсталации. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № I-66 00-417/15.01.2013 г. от 03.05.2012 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ едноетажна постройка от допълващо застрояване /склад/, долепена до съществуващата сграда на основно застрояване/от една страна/ и ограда /от друга страна/, с изградени ВиК и ел. инсталации, т. е. налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Установено е по безспорен начин, че строежа е извършен в периода след 2005 г., поради което за него не са приложими изключителните хипотези за търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Незаконния строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 127, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ, поради което е налице безспорно установен подлежащ на премахване незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи, сочещи на три отделни режима на процесния строеж - законен, незаконен и движими части от строежа са неоснователни, тъй като наличното допълващо застрояване съставлява неделим функционално обект, вкл. с изградените инсталации /ВиК и ел./, които също попадат в приложното поле на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника, касатора дължи разноските на настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 150 лв. - юрк. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,