Решение № 8916 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2015 г.

Решение № 8916 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на ПС Трейдинг АД, Швейцария и на началника на МП "Пристанище Варна" против решение № 2231/28.10.2015 г. по адм. д. № 499/2015 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му в съответните обжалвани части. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховият административен съд намира касационните жалби, подадени от страни, за които решението в съответните обжалвани части е неблагоприятно в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустими и като ги разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстационното производство е решение № 32-153761/12.12.2014 г., потвърдено изцяло с решение № 32-9431/19.01.2015 г. на началника на митница-Варна, с което в качеството на решаващ орган по чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ началникът на МП "Пристанище Варна" на основание чл. 862 от регламент /ЕИО/ № 2454/93, чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 20, ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗДДС/ за количества газьол с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% - ULSD 10ppm, констатирани като липси по ЕАД 14BG002005J0003408 е разпоредил да се вземе под отчет дължим акциз в размер на 5632,14 лв и дължим ДДС в размер на 2905,72 лв. С постановеното по делото решение Административен съд Варна е уважил жалбата на ПС Трейдинг АД, Швейцария частично като в частта относно начисления акциз в размер на 5632,14 лв е обявил административното решение за нищожно, в частта относно начислен ДДС до размера от 1133,72 лв го е отменил като незаконосъобразно, а в останалата част до пълния размер на начисления ДДС е отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че началникът на МП "Пристанище Варна" не е имал компетентост да начисли акциз върху констатираните липси по процесния ЕАД. По отношение начисления в размер на 2905,72 лв. ДДС, като е взел предвид установения по неоспореното заключение на съдебно счетоводната ескпертиза размер на липси /3.049KLT/, произходящи от допустими фири е отменил решението за сумата 1133,72 лв и е отхвърлил жалбата в останалата й част- за сумата 1772 лв. Касационната жалба на ПС Трейдинг АД, Швейцария е неоснователна. Дължимият по административното решение ДДС в размер на 2905,72 лв е определен върху стойността на констатираните от административния орган липси горивото по цитирания ЕАД от 8.372 KLT. При безспорното установяване, че част от тези липси в размер на 3.049 KLT представляват допустими фири, съдът при правилно приложение на закона, чл. 58, ал. 1, т. 14 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е приел, че ДДС в размер на 1133,72 лв неправилно е начислен като недължим и е отменил обжалваното решение в частта на ДДС за тази сума. В размера от 1772 лв за липсите от 5.323 KLT, представляващи превишение над допустимите фири, ДДС е дължим, поради което оспорването в тази част е обосновано и законосъобразно отхвърлено. Неоснователна е и касационната жалба на началника на МП "Пристанище Варна". Административното решение в частта на установеното задължение за заплащане на акциз е издадено от началника на МП "Пристанище Варна" в качеството му на орган по чл. 30 ППЗМ в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, съобразно посоченото в него. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС сочи, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно определението по ал. 2, т. 8 освобождаване за потребление е и установяването на липса на стоки, за които се дължи акциз. Ето защо, при издаване на обжалваното решение са били приложими разпоредбите на ДОПК. За целите на производството по ал. 1 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗАДС предоставя на митническите учреждения по Закона за митниците /ЗМ/ компетенциите на териториални дирекции на НАП, на директора на Агенция "Митници" правомощията на изп. директор на НАП, а на началниците на митническите учреждения - правомощията на териториален директор . По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 ЗАДС началникът на МП "Пристанище Варна" в качеството му на началник на митническо учреждение е бил компетентен да определи персонално митническия орган, който да постави начало на ревизионното производство с надлежна заповед и да упражни като решаващ орган задължителния административен контрол по отношение издадения в това ревизионно производство акт за установяване на задължение по декларация, но не и да издаде този акт. Като е процедирал като орган по чл. 30 ППЗМ в производство, подчинено, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС, на правилата на ДОПК, началникът на МП "Пристанище Варна" е издал нищожно административно решение. По отношение касационното оплакване за неправилност на решението в отменителната административното решение част следва да се има предвид, че размера на липсите, произходящи от допустими фири е определен съгласно писменото заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Ето защо, първоинстанционното решение в тази му част се явява в унисон с доказателствата по делото и с материалния закон. С оглед обжалваното решение се явява постановено при липса на пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение