Решение № 4179 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2015 г.

Решение № 4179 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Ценов Христов, жив. в гр. София, срещу решение № 10702/14.10.2015 г. по адм. дело № 5662/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение по т. 12 /допълнителна/ от протокол № 20/22.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, лично и чрез процесуалните си представители, че оспореното решение е нищожно, недопустимо и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено съдопроизводствено нарушение и необосновано, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или произнасяне по същество на спора, присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - ВСС, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - Военно окръжна прокуратура /ВОП/ - София, чрез административния си ръководител, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че няма основания за отмяна на оспореното пред него решение на ВСС, с което на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед № 114/24.03.2015 г. на военно-окръжния прокурор на ВОП, гр. София, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ - "порицание" на военния следовател Христо Ценов Христов за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви, че в хода на дисциплинарното производство, образувано със заповед от 08.01.2015 г. на административния ръководител на ВОП, гр. София, срещу военен следовател Христо Христов са събрани доказателства, установяващи, че Христов в качеството си на разследващ орган по ДП № 138 - Сл/2014 по описа на ВОП - гр. София, виновно не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 НПК, а именно - безпричинно е освободил надлежно призовани и явили се за разпит пред съдия двама свидетели и не е провел на 19.12.2014 г. разпитите им пред съдия Георги Петров от Софийски военен съд. Препис от цитираната заповед и преписката са изпратени на ВСС на основание чл. 314, ал. 2 ЗСВ, като Комисията по дисциплинарните производства ги е разгледала и предложила на ВСС да потвърди наложеното на Христов дисциплинарно наказание за посоченото дисциплинарно нарушение. Предложението на комисията е прието от ВСС с 14 гласа "за", против и въздържали се - 0, в условията на изискуемия по чл. 34, ал. 1 и 2 ЗСВ кворум. Тричленният състав на ВАС е посочил, че оспореният акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, като са спазени административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е правилно. В настоящето производство бе прието по искане на касатора съдебно удостоверение от ВОП, според което не може да бъде предоставена информация за влизането и излизането на Георги Петров на 19.12.2014 г. от сградата на ВОП, което не води до извод за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд. Напротив - същото ги подкрепя, още повече, че установената фактическа обстановка не е изградена само върху писмените показания на Георги Петров, а след анализ на всички депозирани в дисциплинарното производство показания и обяснения, както и предвид прокурорското постановление от 26.11.2014 г. със задължение за разпит на посочените двама свидетели, което не е било отменено към 19.12.2014 г. В този смисъл твърденията за влошени отношения със съдията Георги Петров не сочат на необоснованост на съдебното решение, а всички надлежно приобщени към дисциплинарното производство доказателства, които не са забранени със закон, се ползват с доказателствена сила на основание чл. 39, ал. 1 АПК. В решението са изложени достатъчно индивидуализиращи деянието белези, поради което неоснователни са доводите за липса на мотиви относно установените факти. Неоснователно е касационното оплакване за неправилна преценка на съда относно наличие на изискуемия кворума и мнозинство. Видно от приложения пълен стенографски протокол от заседанието на ВСС е имало 10 отсъстващи. Както самият касатор е посочил служебно известен е фактът, че членът на ВСС Камен Ситнилски е отстранен от длъжност. Тоест присъстващите са били 14 члена на ВСС /25 - 11 = 14/. Следва да се отбележи, че в общият законов брой членове на ВСС - 25 се включват 11 избрани от Народното събрание /чл. 17, ал. 2 ЗСВ/, 11 избрани от органите на съдебната власт /чл. 17, ал. 3 ЗСВ/, главният прокурор, председателите на ВКС и ВАС. Тоест министърът на правосъдието не е между 25-те члена на ВСС, поради което и твърдението, че той е един от 14-те гласували за дисциплинарното наказание /при наличие на 11 отсъстващи/ е неоснователно. Неоснователни са оплакванията относно правната квалификация на дисциплинарното нарушение - чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, както в заповедта на административния ръководител, така и в оспореното съдебно решение е конкретизирано като неизпълнение на задълженията по чл. 223, ал. 1 и 2 НПК - неизпълнение на задължението на органа на досъдебното производство да осигури явяването на свидетеля за разпит пред съдия в хипотезата на чл. 223, ал. 1 НПК. В мотивите на съда относно наложеното наказание действително съществува неточност, тъй като в случая дисциплинарното наказание е по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, както правилно е посочено в диспозитива на съдебното решение, а не както фигурира на последна страница от мотивите - наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Тази неточност не се отразява на правилността на решението като краен резултат, доколкото анализът на тежестта на нарушението, формата на вината /умисъл - Христов е съзнавал, че с прокурорско постановление е задължен да осигури явяването на свидетелите за разпит пред съдия, че същите са се явили за разпит и е наредил да бъдат освободени, без да се явят за разпит и е целял този резултат/, обстоятелствата, при които е извършено, както и добрите характеристични данни на Христов, са обосновали налагането на наказанието "порицание", от което има само едно по-леко дисциплинарно наказание. Твърденията за недопустимост на съдебното решение и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения касаторът си обосновава с твърдения за ненадлежно представляване на другите страни по делото - ВОП и ВСС. Недопустимо е касаторът да се позовава на твърдени нарушени процесуални права на други страни, които са с противоположни на неговите интереси по делото. Неоснователно е и оплакването, че съдът се е произнесъл по оплаквания, по които не е бил сезиран. В първоинстанционното производство съдът дължи пълна проверка на законосъобразността и действителността на оспорения административен акт, а относно допуснатата неточност в мотивите при изписване на правното основание на наложеното наказание цифром, настоящият съдебен състав е изложил по-горе мотиви. По отношение на твърдението, че е нарушена процедурата за даване на обяснения и изслушване, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая наказващият орган е бил административният ръководител, производството е извън хипотезите, в които наказващият орган е ВСС и има дисциплинарен състав, поради което разпоредбите на чл. 313 са спазени, както правилно е констатирал тричленният състав на ВАС. В тази хипотеза няма и вносител на предложението за дисциплинарно наказание пред ВСС, доколкото наказващият орган е административният ръководител, поради което и доводите в тази насока са неоснователни. Предвид изложеното решението като правилно, допустимо и валидно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия