Решение № 6322 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2017 г.

Решение № 6322 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Й., чрез проз. й представител адв. С. С., против решение № 53/21.09.2017 г., постановено по адм. д. № 81/2017 г. по описа на Административен съд Р. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Ц. Й. против заповед № 350/05.04.2017 г. на кмета на О. Р., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "стоманоетонова плоча" на кота 31.50 м. на жилищна сграда с идентификатор 61710.502.3676.1, находящ се в ПИ с идентификатор 61710.502.3676 по КК на гр. Р. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е спазена от страна на административния орган. Обосновано е прието и, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По възражението на касатора, че изградената стоманобетонова плоча не представлява самостоятелен строеж, съдът е изложил правилни мотиви, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ. Същият не е сред изключенията, предвидени в чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за извършването му е било необходимо наличие на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Освен това, необходимо е съобразно законовите изисквания съответствието му с предвижданията на ПУП съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ. След като не са били изпълнени тези изисквания, правилен е изведеният извод, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав