Решение № 8894 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2014 г.

Решение № 8894 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Т. Г., Г. С. И., Д. Т. Б. от [населено място] и Сдружение с нестопанска цел „Гражданска инициатива „Справедливост“ срещу Решение № 2116/14.02.2014 год., постановено по адм. дело № 9476/2012 год. по описа на Върховния административен съд, О. отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу разпоредбите на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата), приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г, обн, ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г, в сила от 1.03.2008 г, доп, бр. 50 от 30.05.2008 г, в сила от 30.05.2008 г., с изключение на чл. 1 от същата и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Министерски съвет сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на първоинстанционния съд, че оспорената Тарифа е приета въз основа на съдържащите се в доклада на вносителя на акта аргументи за определяне на конкертния размер на съответните съдебни такси е необоснован. Сочи, че доводите му за противното се споделят от съдебния състав на ВАС, постановил решението по адм. дело №7738/2003 год. Намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт решаващият състав е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е осъществил дължимата проверка за съответствените на оспорените разпоредби с нормите на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ във вр. с чл. 7 от ЗМДТ. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли петчленния състав на съда да отмени атакуванато решение и вместо него върне делото за ново разглеждане или постанови друг съдебен акт, по съществото на спора, с който да отмени атакуваните разпоредби от обжалвания подзаконов нормативен акт. Ответникът по касационната жалба – Министeрски съвет на Република България, чрез процесуален представител, с писмен отговор, в о.с.з. и с писмени бележки по съществото на спора оспорва основателността на същата и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Министърът на правосъдието, чрез процесуален пълномощник, оспорва релевираната касационна жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е законосъобразността на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата), приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г, обн. в ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г, в сила от 1.03.2008 г, доп. бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г., с изключение на чл.1 от същата. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираното оспорване, тричленният състав е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Това заключение е обосновано с решаващата сила на мотивите на Решение № 13857/06.11.2012 год. по адм. дело 8688/2012 год. на ВАС относно обхвата на законовата делегация, компетентността на издателя на акта и спазването на процедурните изисквания по приемането на Постановление № 38 на Министерски съвет от 2008 г., с което е приета оспорената Тарифа. Посочено е още, че в рамките на визираното съдебно производство цитираната разпоредба и постановлението за приемането й са оспорени с възражение за нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и досежно това основание също е формирана решаваща сила на мотивите. Т. състав е преценил, че оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт не ограничават конституционното право за достъп до съд, нито противоречат на разпоредбите на чл. 56 и чл. 60 от Конституцията на Република България, чл.2, ал.2 от ЗДТ и чл.71 и сл. oт ГПК. В тази връзка той е изложил съображения, обосноваващи тезата, че различното имотно състояние и възможности на гражданите сами по себе си не обуславят извод, че въвеждането на оспорените такси съставлява своеобразен имуществен ценз за достъп до правосъдие, тъй като какъвто и процент да бъде определен, то винаги ще има дадена категория лица с по-нисък имуществен статус, които ще са поставени в по - трудно положение при заплащане на държавната такса в сравнение с други. Счел е, че е нормативно и обективно невъзможно да се въведе толкова диференциран подход, който да отговаря максимално точно на имущественото състояние на всеки гражданин, а преценката на МС за приемане на Тарифата е извършена при отчитане на факта, че цената на дадена услуга определя нейната достъпност. След като е отчел, че необходим елемент за гарантиране на действителен достъп до правосъдие е финансовата достъпност на съдебните услуги, тричленният състав е приел, че оспорената Тарифа е съобразена със съдържащите се в доклада на вносителя на акта – Министърът на правосъдието аргументи за определяне на конкретния размер на съответните съдебни такси, базиращи се на извършен научно обоснован икономически и статистически анализ на основата на критериите: оценка на инфлацията в Република България и оценка на доходите и нарастването на имуществото на населението. Посочил е още, че по този начин е гарантирано, че упражняването на конституционното право на съдебна защита не е обусловено от финансовите възможности на правните субекти, като аргумент в тази насока е извлечен от облекченията, които ГПК е предвидил за определени категории участници в гражданския процес чрез освобождаването им от такси и разноски от някои производства, както и от създадената правна възможност за освобождаване от такси на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят - чл. 83 от ГПК. Въз основа на приетото в Решение № 10/2003 год., Решение № 9/1998 по к.д. № 6/1998 год., Решение № 3/2008 год. по к.д. № 3/2008 год. и Решение № 5/2007г. по к.д. № 11/2006 г. на КС тричленният състав е обосновал извод, че установените с Тарифата такси не ограничават достъпа до съдебна защита и въвеждането на пропорционална такса спрямо материалния интерес по делото е проявление на принципа на равенството в процеса. В обобщение е приел, че обжалваните подзаконови разпоредби не противоречат на норма от по-висок ранг и с оглед действащите процесуалноправни разпоредби не накърняват характера на правото на съдебна защита като основно, всеобщо и лично право на гражданите, установено за охрана на техните права и законни интереси. Настоящият петчленен касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните фактически и правни изводи са логически обосновани и кореспондиращи с приложимите материално правни разпоредби. Предмет на оспорване са инкорпорираните в подзаконов нормативен административен акт разпоредби, с изключение на чл. 1 от него, чиято законосъобразност на първо място е обусловена от наличието на материална компетентност на издателя на Тарифата, както и от спазването на изискуемата се форма и предвидения в чл. 77 и сл. АПК процесуален ред. Нормата на чл. 80 АПК препраща за неуредените въпроси към разпоредбите на Закона за нормативните актове, съобразно чл. 6, т. 1 от който М. съвет издава постановления при приемането на правилници, наредби или инструкции. Оспорената Тарифа е приета с Постановление № 38 от 2008 г. на Министерския съвет, а законосъобразността на разпоредбата на чл.1 от същата вече е била предмет на съдебен контрол по адм. дело № 8688/2012г. по описа на ВАС. П. състав по него се е произнесъл с окончателно решение № 13857/06.11.2012г., с което е отхвърлил релевираното оспорване, след като е приел, че визираното постановление и атакуваната разпоредба от Тарифата са издадени от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на приложимия процесуален ред. По аргумент от чл. 193, ал. 2 и чл. 177, ал. 3 АПК този съдебен акт, включително и в случаите на отхвърляне на оспорването, има действие по отношение на всички, поради което неговите обективни и субективни предели на пресъдено нещо разпростират своето действие не само спрямо страните по приключилото дело, но и спрямо настоящите жалбоподатели, за който е преклудирана възможността за повторното преразглеждане от съда на тези основания за отменяемост на Тарифата. Нейната законосъобразност на основанията по чл. 146, т. 1-3 от АПК е установена със стабилно съдебно решение, чиято задължителна сила съгласно чл. 297 ГПК във връзка с чл. 144 АПК правилно е зачетена от тричленния състав чрез съобразяване както на идентитета на Постановлението за приемането й, така и на основанията по чл. 146 т. 1-3 от АПК по отношение не само на чл.1 от нея, но и на всички останали разпоредби от Тарифата. Именно поради това, възраженията на касаторите за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемането на атакуваната Тарифа поради липса на изготвен икономически анализ или експертиза са преклудирани и обосновано не са коментирани при постановяването на атакувания първоинстанционен акт. По отношение на тях е налице стабилно и ползващо се със задължителна сила съдебно решение, което не се дерогира от мотивите на цитираното Решение по адм. дело № 7738/2003год. на ВАС, а обуславя заключение за правилност на извода, че оспорената Тарифа е приета от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В обхвата на последните се включват и сочените от касатора действия и процедури от технически и оценителен характер, които МС е извършил преди внасянето на проекта за обсъждане, както и съобразяването на същите от издателя на акта, тъй като именно това обстоятелство е релевантно за преценката дали определено процесуално нарушение е съществено, респективно - дали е рефлектирало върху крайната воля на органа при приемането на акта. Не биха могли да бъдат възприети и аргументите в жалбата, обосноваващи поддържаната и пред тричленния състав теза за материална незаконосъобразност на оспорените подзаконовите норми поради противоречието им с чл. 4, чл. 6, чл. 56, чл. 60, чл.117, ал.1 от Конституцията на Република България, чл. 6, §1, чл.13 и чл. 14 от ЕКПЧ, чл. 2, ал.2 от ЗДТ във вр. с чл. 7 от ЗМДТ. В тази връзка касаторите сочат конкретни доводи единствено по отношение на нормите на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ и чл. 7 от ЗМДТ, спрямо които тричленният състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящия състав. Неоснователна е тезата, че регламентираните такси накърняват възможността за упражняване на основното, всеобщо и лично право на съдебна защита и противоречат на нормата на чл.60 от КРБ, тъй като това становище не отчита въведената с разпоредбата на чл. 83 от ГПК възможност за коректив на държавните такси съобразно доходите и имуществото на търсещите съдебна защита лица. В мотивите към Решение № 3 от 2008 г. по к.д. № 3 от 2008 г. КС изрично е уточнил, че „дължимостта на държавната такса от ищците при предявяване на исковете се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на гражданите и юридическите лица към добросъвестно упражняване на процесуалните права като завеждат искове, които са потенциално основателни и с предотвратяване на увеличаването на броя на неоснователните съдебни спорове". Посочено е още, че чл. 121, ал. 1 от Конституцията „изисква страните в гражданското производство да са подчинени на общ процесуален режим с оглед осигуряване на тяхното равенство в процеса". Тъкмо това идентично третиране на страните, включително и на правото им на защита при предявяването на граждански искове, в проявлението му като право на достъп до съд, се гарантира чрез разпоредбата на чл. 83 от ГПК, която осигурява необходимата процесуална гаранция, осигуряваща правото на достъп до съд и на лица в затруднено материално или друго положение, при отчитане на изискуемия се баланс с правата на останалите правни субекти. Този паритет е обсъден от КС в мотивите към Решение № 5 от 2007 г. по к. д. № 11 от 2006 г., съгласно които „освобождаването от заплащане на разноски, което привидно „гарантира" правото на защита, противостои на ограничението на свободата на останалите граждани, които в крайна сметка поемат разходите по обжалването, като чрез дължимите данъци формират бюджета.” В този аспект, както правилно е посочил и тричленният състав, евентуалната липса на регламентираните такси по Тарифата би прехвърлило разноските по делата върху всички граждани, вкл. и такива, които не водят съдебни спорове и не ползват услугите, за които се заплащат тези такси, като вместо до „достъп до правосъдие", претрупването с дела на гражданските съдилища би довело до забавяне, а оттам и до ограничаване на достъпа до правосъдие. Настоящият състав намира за обоснован и съответстващ на материалния закон изводът на съда, че оспорените разпоредби на Тарифата не са в колизия с нормите на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ и чл. 7 от ЗМДТ. Той се подкрепя от релевантното обстоятелство, че конкретният размер на съдебните такси е приет въз основа детайлни аргументи в доклада на вносителя на акта – Министърът на правосъдието, в който се съдържа обосновката на въвеждането на таксите. Д., че регламентираното в чл.2, ал.2, т.3 от ЗДТ изискване към простите такси е приложимо и към пропорционалните не намира нормативна опора в цитираната разпоредба, нито обуславя извод, че таксите по Тарифата са определени произволно и не са икономически обосновани. Аргумент в тази насока не следва и от чл.7 от ЗМДТ поради неговата неприложимост, а в подкрепа на противното са нормите на ЗДБРБ, които предвиждат обособен самостоятелен бюджет на съдебната власт със собствени приходи от съдебна дейност чрез постъпления от съдебни такси. Ето защо, като е приел, че обжалваните подзаконови разпоредби не противоречат на други такива от нормативни актове от по - висока степен и не са налице основания за отмяна на оспорената Тарифа, тричленният състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и релевираните искания, на основание чл. 143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК, в полза на ответника по касация и на заинтересованата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от по 500 лв. на основание чл.9, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.204год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия