Решение № 6506 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2019 г.

Решение № 6506 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Марица олио" АД, представено от адвокат А. Татарова, срещу решение № 1820/18.03.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 283 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-29002916007109-091-001/02.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неотносими към спора мотиви за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК; пропуск да се съобрази решението на СЕС по дело С-553/16, заради което е било спряно производството пред АССГ; ограничаване на предмета на делото с пропуск да се реши спора за част от определените с РА публични задължения, за които актът е изменен при оспорването по административен ред; пренасяне на решението на ДДОДОП в мотивите на съдебния акт по съществото на спора. Според касационният жалбоподател липсват собствени мотиви на съдебния акт, което противоречи направилото на чл. 172а, ал. 2 АПК. Иска отмяна на решението. По частна жалба на "Марица олио" АД в предмета на инстанционния контрол по настоящото дело е включено и определение № 6048/13.08.2019 г. на АССГ по адм. д. № 283/2018 г., с което е отхвърлено искане на дружеството за изменение на решение № 1820/18.03.2019 г. в частта за разноските. Оплакванията на частния жалбоподател са за неправилно определяне на размера на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на материалния интерес по делото. Ответникът по касация и по частната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбите. Заключението на прокурора е за частична основателност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорен ревизионният акт в частите, които не са отменени при оспорването по административен ред. В хода на съдебното производство ответникът е представил решение № 983/09.07.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в юрисдикционния си акт. Съдът е приел, че е сезиран с оспорване на частта от РА, потвърдена при оспорването по административен ред, т. е относно допълнително установените задължения за лихви за корпоративен данък за 2010 г., на установения резултат за данък върху доходите на юридическите лица по ЗКПО за периодите от м. 01 до м. 03.2015 г. и на установените лихви за периодите от м. 10 до м. 12.2014 г. Ревизионният акт е изменен в частта за установените задължения за данък върху доходите на юридическите лица по ЗКПО и за лихви за забава по данъчни периоди от м. 10.2010 г. до м. 03. 2011 г., от м. 04 до м. 12.2012 г., от м. 01 до м. 12.2013 г., от м. 01 до м. 06.2014 г. и от м. 01 до м. 03.2015 г., като за всички данъчни периоди /тримесечни и без последния/ вместо данък в установения размер е определен нулев размер на данъка, а размерът на лихвата е редуциран. В последния данъчен период лихвата е редуцирана, а размерът на данъка е потвърден. Данъкът по чл. 195, ал. 1 ЗКПО е определен с РА за изплатени от РЛ доходи на чуждестранни юридически лица – Dorda brugger jordis RA GmbH, Австрия /Дорда/, Mawera holzfeuerungsanlagen GesmbH, Австрия /Мавера/, Westrup A/S, Дания /Вестрап/, Mulmix facco S. R. L., Италия /Мулмикс/ и Andreotti impanti S. P. D., Италия /Андреоти/. Доходите са квалифицирани като такива по чл. 12, ал. 5, т. 4 ЗКПО. За данъкът върху доходите, изплатени на всички чуждестранни юридически лица, освен Дорда, са определени и задължения за лихва на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 ДОПК от датата на изтичане на срока за внасяне на данъка до деня, в който чуждестранното лице е доказало наличие на основанията за прилагане на СИДДО. За Дорда не са представени доказателства за основанията за прилагане на СИДДО и лихвата е определена до датата на издаване на РА. При оспорването по административен ред е изменен РА в частта за определяне на данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО за доходите, изплатени на чуждестранните юридически лица, които са представили доказателства за наличието на основание за прилагане на СИДДО, като е определен нулев размер на данъка и е редуцирана лихвата. Редуцирана е и лихвата за данъка върху дохода изплатен на Дорда в данъчен период м. 01 до м. 03.2015 г., а резултатът за периода е потвърден. Мотивите на обжалваното решение възсъздават буквално акта на решаващия орган. Отликата е само в първите три абзаца от мотивите /посочва доводите и исканията на страните/, втория абзац от позицията на съда по съществото на спора, частта с мотиви за разноските и диспозитива. Решението е неправилно. При постановяването на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдът неправилно е определил предмета на спора, което е засегнало предмета на делото, а съответно и на съдебното решение. При действието на чл. 156, ал. 1 ДОПК РА може да се обжалва по съдебен ред само в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК. В случая това са частите от РА, потвърдени и изменени с решението на ДДОДОП. Инстанцията по същество е заявила намерение да упражни контрол за законосъобразност на РА в потвърдената при обжалването по административен ред част. В мотивите съществуват литерални рудименти от решаването на спора за законосъобразността на РА, издаден в производство по чл. 122-124 ДОПК, каквото конкретното не е. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба, включително този за противоречие на разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 ДОПК със съюзното право разяснено с решението на Съда по дело С-553/16 и то след като производството пред АССГ е било спряно до постановяване на решението на СЕС. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП. Доказателствени източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на подготовката на делото в закрито заседание, за да се определи надлежно предмета на делото и да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Съдът следва да отговори на очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Несамостоятелният характер на определението, постановено по искане за изменяне на решението в частта за разноските /арг. чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и отмяната на решението, чието допълване се иска, предполагат отмяна и на определението по чл. 248 ГПК, тъй като то остава лишено от предмет. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение