Решение № 10208 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2015 г.

Решение № 10208 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на Гергина Младенова Савева с адрес: гр. София, ул. "София" № 72 за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2547/10.03.2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 14658/2014 г. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство, а именно Тълкувателно решение /ТР/ № 3 от 23.03.2015 г. на Общо събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело /т. д./ № 6/2014 г. Според това ТР за градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район като съставна административно-териториална единица на общината, включително когато се касае за земеделски земи и горски територии. В случая в решението, чиято отмяна се иска, са изследвани само сделките на имоти в землището на кв. "Бенковски", а не сделките на имоти в целия район "Сердика", както би следвало да бъде направено с оглед факта, че отчужденият имот се намира в гр. София. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски. Ответникът по искането - Министерски съвет на Република България оспорва същото чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Министърът на регионалното развитие и благоустройството оспорва искането чрез процесуалния си представител юрк. Кованджиев. Министърът на финансите оспорва искането чрез процесуалния си представител юрк. Цветанова. Агенция "Пътна инфраструктура" оспорва искането чрез процесуалния си представител юрк. Начков и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съденият акт е неблагоприятен, и в сроковете по чл. 240 АПК, е допустимо, а разгледано по същество-неоснователно, поради следните съображения: Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема тълкувателно решение при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Следователно с тълкувателното решение се дава задължително тълкуване на съдържанието на закона, което следва да бъде съобразявано при разрешаването на правни спорове след неговото приемане /чл. 130, ал. 1 ЗСВ/. То не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Тъй като тълкувателното дело няма за предмет конкретен правен спор, а по него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, то не съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Според приетото от ОСТГК на ВКС ТР № 8/2014 г., при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция и само на основание чл. 292 ГПК. С оглед на изложеното искането на Савева, заявено чрез процесуалния й представител адв. Менева, за спиране на настоящото производство поради наличие на образувано тълкувателно дело № 7/2014 г. по описа на ВКС, Гражданска и търговска колегии, е неоснователно, както е прието с определението от 17.09.2015 г. С оглед прецизност следва да се отбележи също така, че видно от мотивите на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се претендира, приетото от съда не противоречи на ТР № 3 от 23.03.2015 г. на Общо събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд по т. д. № 6/2014 г. В изготвеното заключение на вещото лице /вариант 4 и 5/, прието по делото без оспорване, са изследвани вписани сделки в Служба по вписванията София за район "Сердика", а не само за кв. "Бенковски". Съобразно изложеното по-горе, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на молителката за присъждане на разноски. Юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи на Министерски съвет и Агенция "Пътна инфраструктура". Водим от горното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав