Решение № 4260 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13796/2009 г.

Решение № 4260 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13796/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Димитров Костадинов от гр. Петрич срещу решение № 489 от 21.07.2009 г. по адм. дело № 491/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 932/22.04.2009 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Благоевград (ОД на МВР), с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем Закон за българските лични документи (ЗБЛД), заглавието изменено със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 2009 г.) - забрана за напускане на Република България до изплащане на установените към държавата парични задължения. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Като разгледа същата на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, я счете за неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, административният съд е приел, че в производството по издаване на принудителната административна мярка е безспорно установено, че жалбоподателят Николай Костадинов има установени и изискуеми публични задължения към държавата в размер по-голям от посочения в чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - над 5000 лева. Счел е, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по искане на публичен изпълнител от Агенцията за държавни вземания при наличие на изпълнително производство за събиране на публични държавни вземания в размер над посочената сума и за които длъжникът не е представил надлежно обезпечение, поради което административният орган е длъжен да постанови принудителната административна мярка в условията на обвързана компетентност, без да разглежда въпроса за съществуването на задължение. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден при наличие на предпоставките по чл. 75, т. 5 от ЗБДС и с посочването на основанието за издаването й заповедта е мотивирана в съответствие с чл. 78 от същия закон. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът по същество незаконосъобразно е приел обжалваната заповед за постановена при спазване на административнопроизводствените правила и приложимата материалноправна разпоредба на чл. 75, т. 5 от ЗБДС, както и че същата съответства на целта на закона. Не се оправдават оплакванията в касационната жалба в тази насока, а именно, че поради неизлагането на мотиви на заповедта е ограничено правото на защита на касатора Николай Костадинов при съдебното й обжалване, както и при оспорването на разпореждането за предварителното й изпълнение. При постановяването на съдебното решение не е налице спор относно наличието на фактическите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка. Касаторът не оспорва наличието на публично вземане, породено от влязло в сила наказателно постановление, което публично вземане е ликвидно и изискуемо, и за събирането на което е започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК. Също така не е спорно, че публичното вземане не е обезпечено, както и че същото към момента на постановяване на съдебното решение не е погасено. При тези данни, отразени и в съобразителната част на обжалваната заповед, следва изводът, че същата съдържа фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, неоснователно се поддържа от касатора, че същата не съдържа мотиви, тъй като посочените безспорни фактически обстоятелства, съответстващи на правното основание за издаване на акта, са надлежни мотиви по смисъла на закона, достатъчни за упражняване правото на защита и преценка на законосъобразността на заповедта от съда. Правилно е становището на административния съд за съответствие на принудителната административна мярка с целта на закона, тъй като налагането й в случая представлява ограничение на правото на български гражданин да напуска страната и да се завръща в нея, обосновано с обществения интерес - основание за налагане на принудителната административна мярка по смисъла на чл. 33, ал. 3 от ЗБДС. Предвид установеното със законова разпоредба предимство на закрилата на обществения интерес, в случая на интереса на държавата от събиране на публичните задължения, пред частния интерес на гражданите от пътуване в чужбина, издадената заповед съответства на целта, за която е наложено ограничението на правото на касатора да напуска Република България. Доводът в касационната жалба относно неизписването в разпоредителната част на заповедта на името на републиката, за напускането на която е наложена забраната, не обосновава незаконосъобразност на административния акт, тъй като се касае до очевидна фактическа грешка, която не препятства пораждането на правното действие и изпълнението на принудителната административна мярка. Предвид компетентността на издателя на акта, която се упражнява териториално в границите на Република България въз основа на нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС е очевидно, че наложената принудителна административна мярка е за забрана напускането на Република България. В касационната жалба неоснователно се твърди, че допуснатото предварително изпълнение не е мотивирано от гледна точка на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което адресатът на акта Николай Костадинов не е могъл да защити правата си по съдебен ред. Допуснатото предварително изпълнение е мотивирано със защита на държавните интереси и опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта. Искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка е оставено без уважение с влязло в сила определение № 293 от 23.06.2009 г. по адм. дело № 491/2009 г. от Административен съд - Благоевград, поради което разглеждането на доводите за незаконосъобразността на същото е недопустимо в настоящото производство. В касационната жалба и в откритото съдебно заседание касаторът не е направил искане по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение въз основа на нови обстоятелства, които обосновават значителна или трудно поправима вреда, поради което и неконкретизираните доводи за незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение в касационната жалба не представляват основание за спиране на същото от касационния съд, нито представляват основателни оплаквания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Въз основа на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,