Решение № 9535 от 11.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Национална гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) срещу решение 1821 от 21.03.2023 г., постановено по административно дело 4419/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед 191/14.04.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено и прави искане за присъждане на направените деловодни разноски. В жалбата са изложени и твърдения за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба, обосновано с твърдения, че ученикът доброволно се е преместил в друго училище и заповедта не е изпълнена. Ответникът по касационната жалба М. Атанасов, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща В. Атанасовq чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Неоснователен е наведеният довод, че лицето не е имало правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като с нея са засегнати негови права и интереси, а обстоятелството, че същата не е изпълнена реално нe води обратен извод. За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства правилно приема, че заповедта е постановена в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила. Противно на наведените в касационната жалба доводи за постановяване на заповедта при спазване на тези правилна настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 186 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) са посочени примерни дейности по мотивация и преодоляване на проблемното поведение, като конкретните такива се определят от училището, между които по т.1 е посочена обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му. По делото обаче липсват доказателства да е извършена такава дейност. Същевременно разпоредбата на чл. 199, ал.1 ЗПУО изрично предвижда, че санкция може да бъде наложена на ученик за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, едва след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на същия. При така установения факт правилно в обжалваното решение е прието, че в случая процедурата по налагането на санкция на ответника е започнала в нарушение на предвидените законови разпоредби. Безспорно по делото е установено и обстоятелството, че класният ръководител не е участвал в процедурата в нарушение на предвиденото в чл. 186, ал. 1 , т. 1 ЗПУО по преодоляване проблемното поведение, макар да е налице нейно мотивирано становище от 16.03.2022 г., с което е предложено налагане на процесното наказание на М. Атанасов. Правилни са и изводите за допуснато нарушение по чл. 65, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование, тъй като по делото не е установено ученикът да е изслушан от директора или упълномощено от него лице в присъствие на психолог или на педагогически съветник преди налагане на наказанието. Нещо повече допуснато е да бъдат проведени разследващи действия от полицейски органи без да бъдат уведомени предварително родителите на непълнолетния ученик, без присъствието на психолог, което обуславя извод за тенденциозност в поведението на органа, наложил наказанието. Предвид правилните изводи за допуснати съществени нарушения при издаване на обжалваната заповед, при правилна констатация за наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационният жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника, действащ чрез своя родител и законен представител направените в настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение