Решение № 1376 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2010 г.

Решение № 1376 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Брезник против решение № 46 от 09.04.2010 г., постановено по адм. д. № 482/2009 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 223 по протокол № 13 от 15.10.2009 г. на Общински съвет - Брезник. С него е прието повторно решение № 210 по протокол № 12/17.09.2009 г. на Общински съвет - Брезник. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалния представител юрк. Йорданова поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Общински съвет - Брезник не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Намира решението на административния съд за правилно и постановено при изяснени фактически обстоятелства, свързани със законосъобразността на процесното решение. Намира, че оспореното решение на ОбС е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административната процедура и съобразяване на материалноправните изисквания. Касае се за решение по чл. 31, ал. 1 от ЗПСК, взето при спазване на разпоредбите на закона, поради което предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд гр. Перник, в производство по чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, отхвърлил жалбата на настоящия касатор против решение № 223 по протокол № 13 от 15.10.2009 г. на Общински съвет - Брезник, с което е прието повторно /не се отменя/ решение № 210 по протокол № 12/17.09.2009 г. на ОбС Брезник. С последното, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА е прието да се извърши частична промяна в бланка на договор за продажба на имоти - общинска собственост /л. 18 от делото/ по реда на ЗПСК, както следва: "На страница 3 чл. 4, да се чете: няма право в продълженuе на пет години от датата на окончателното въвеждане в експлоатация да прехвърля собствеността върху имота в полза на трети лица и няма право да го ипотекира. На страница 4, чл. 17 да се чете: едва след изпълнение на всички клаузи и ангажименти, описани по-горе и гарантирани със запис на заповед за заплащане на тройния размер на цената, посочена в договора с падеж 5 години от деня на вписването на договора в съда, същият придобива силата на нотариален акт съгласно чл. З5 от ЗСПК. Да се включи в тръжната документация изискването: Фирма на физическо лице, спечелила предходна сделка по ЗСПК и допуснала нарушения и неизпълнение на поетите договорни ангажименти, няма право да участва в други търгове или сделки относно общинска собственост. Всеки договор да бъде одобряван от Общински съвет". Съдът съобразил, че оспореното решение на Общински съвет - Брезник е взето при повторна процедура, регламентирана в чл. 45, ал. 5 - 11 от ЗМСМА и актът, който е бил върнат от Кмета на Община Брезник за ново обсъждане от Общински съвет - Брезник е приет отново без изменение. Съдът, след като е събрал и подробно обсъдил релевантните за спора доказателства, приел, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като взето от компетентния затова административен орган, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА, съгласно който общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, във вр. с нормата на чл. 31, ал. 1 от Закона за приватизация и след приватизационен контрол (ЗПСК), определяща, че орган по приватизацията е Общинския съвет. Съобразил, че оспорения административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и съдържа основните белези на административен акт на орган на местно самоуправление и отговаря на изискванията на АПК и ЗМСМА, като решението е взето по предвидения от закона ред за провеждане на заседания и вземане на решения на ОбС. Обосновал извод, че в административното производство по издаване на оспорваното решение не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до незаконосъобразност на акта и да го опорочават съществено. Съдът съобразил и разпоредбата на чл. 6 от НТК - че тръжната документация се одобрява от компетентния за това орган по приватизация, чието задължение е да предвиди проект на договор за продажба. Оттук извел решаващия си извод, че щом законодателят е предоставил в компетентност на органа по приватизация, който в случая е ОбС Брезник да посочи основните параметри на договора за продажба, няма пречка в случай на необходимост компетентният орган да предвиди промени в една утвърдена вече бланка на договор. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба, под формата на касационни основания са изложени същите възражения, които са направени и пред първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на оспореното решение. Решението е постановено при спазване на материалния закон. С оспореното решение е потвърдено предходно решение на ОбС-Брезник, поради което предмет на оспорване съгласно чл. 45, ал. 11 ЗМСМА е именно повторно приетият акт от Общинския съвет, според употребената от съветниците формулировка "не се отменя". Затова правилно първостепенният съд е разгледал потвърдителното решение заедно с потвърдения, повторно приет административен акт. Съгласно чл. 45, ал. 5 кметът на общината има право да да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет, което правомощие в случая е упражнил - с възражението, приложено на л. 12 от делото/ както и да оспорва незаконосъобразността на този акт на общинския съвет пред съответния административен съд. В съответствие с чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА - измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол ОбС е компетентният орган да вземе решение за приватизация на обект, представляващ недвижим имот-общинска собственост, от където следва, че той има правомощия по възлагане, организиране и провеждане на процедури за сключване на приватизационни сделки. Въз основа на ЗПСК е издадена Наредба за търговете и конкурсите, в чл. 5 от която е регламентирано, че решението за продажба чрез публичен търг или публично оповестен конкурс се взема от органа по приватизация. Този орган съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗПСК в настоящия случай е общинският съвет. Част от процедурата предвижда органът по приватизация да определи основните параметри на приватизацията със своето решение, като по аргумент от чл. 6 от НТК, негово задължение е да приеме тръжната документация. Последната съдържа проект на договор за продажба, поради което изводът на съда, че след като законодателят е предоставил в компетентност на органа по приватизация да посочи основните параметри на договора за продажба, по аргумент на по-силното основание няма пречка в такъв случай компетентния орган да предвиди промени в една утвърдена вече бланка на договор. Обоснован е изводът, че органът, който разполага с правомощие да определи съдържанието на приватизационния договор, има и възможността да го промени, преследвайки законовата цел за прозрачна и ефективна приватизация. Неоснователни са и възраженията за необоснованост на изводите на съда. С оглед изложеното по-горе подробно развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност и за "неудачна формулировка" на съдържанието на предлаганата от общинския съвет промяна на бланка на договор, респ. за същността на записа на заповед, на ипотеката и на други гаранции на права, и за свободата на договаряне, изведени от нормите на ТЗ и ЗЗД са неотносими съм настоящия спор, очертан от правоотношения, регулирани от специалния закон ЗПСК. Въпросът за нецелесъобразността на приетите промени, по арг. от чл. 145, ал. 1 АПК, е ирелевантен за спора. Не са налице твърдяните основания, които да водят до незаконосъобразност на атакуваното решение. Не е налице твърдяното " превратно тълкуване" на правата на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определени в ЗМСМА и ЗПСК, още по-малко " вменяване на допълнителни задължения" на кмета на общината. Останалите съображения касаят гражданскоправните последици на сключена сделка по реда на ЗСПК, респ. последиците на договора в правната сфера на страните по него, поради което са ирелевантни за преценката за законосъобразност на приетото решение на ОбС-Брезник. Известно е, че облигационните правоотношения са втория етап на приватизацията, този, който следва след приключване на административната фаза с определяне на спечелилия конкурса участник, поради което правните изводи на постановеното в този смисъл решение на административния съд са правилни. Отхвърляйки жалбата против повторно приетото решение на общинския съвет, съдът е постановил правилно решение. Изводите му са съобразени с данните по делото, поради което решението е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от касатора е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение