Решение № 13179 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2016 г.

Решение № 13179 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2016 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 30.05.2016 г. по адм. д. № 11459/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "А. Б. М. П." ЕООД срещу заповед № РД-18-187/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от "А. Б. М. П." ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е разпоредено на "А. Б. М. П." ЕООД да премахне незаконосъобразно поставени 5 бр. "рекламни елементи", конзолно окачени към стълбове на "Улично осветление" ЕАД в С., бул. "Д. Ц." от ул. "Незабравка" до бул. "П. Я." (дясно), район "И." - СО. Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. с чл. 57 ЗУТ и Наредба за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Административният орган е приел, че рекламните елементи са поставени без разрешение . С обжалваното решение Административен съд С. - град е приел, че са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Процесните рекламни елементи са поставени без разрешение. Съдът е приел облигационните отношения между дружеството -жалбоподател и Столична община за неотносими към спора. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушения на закона. В мотивите на заповедта и останалите материали в административната преписка рекламните елементи на дружеството - жабоподател са индивидуализирани по вид, размер, конструкция и начин на монтиране. Характеристиката им съотвества изцяло на легалното определение за "рекламни елементи " съгласно § 5, т. 81 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служещ за извършване на реклама. Неснователно е оплакването в касационната жалба, че рекламният елемент следва задължително да бъде закрепен за терен. Това твърдение на касационния жалбоподател е в противоречие с цитираната правна норма. Законосъобразно и обосновано А. С. - град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед за поставени без разрешение. Представените 5 броя такива от 1998, 1999 и 2000 г. не се отнасят до процесните рекламни елементи. Правилно съдът е приел, че дори да са относими към тях, то разрешенията са с изтекъл срок към момента на издаване на оспорената заповед съгласно действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 6.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно § 5, ал. 3 ПЗР от Наредбата действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от наредбата е: "Разрешение за рекламни елементи се издава за срока на даденото съгласие на собственика на имота, но за не повече от десет години. Най-късно издаденото разрешение от 2000 г. и срокът по наредбата е изтекъл към 2010 г. Несонователно е твърдението на касационния жалбоподател, че посочения по-горе максимален срок на действие на разрешението за поставяне на рекламни елементи следва да се изчислява от датата на последното споразумение между дружеството - жалбоподател и Столична община. Това твърдение противоречи на посочените по-горе текстове от подзаконовия нормативен акт. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел, че споразуменията между дружеството-жалбоподател и Столична община и сключените между тя договори не са относими към административния спор. Те установяват съществуващи между страните облигационни отношения и не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за "търпимост" на процесните рекламни елементи. Такава не е уредена в Закона за устройство на територията. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. "А. Б. М. П." ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд