Решение № 13773 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2019 г.

Решение № 13773 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. Крушева от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат М. Георгиева, против Решение № 267/22.04.2019 г., постановено по административно дело № 848/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 131/23.02.2017 г. на Кмета на Община Стрелча, с която е отказано разрешаването изработването на проект за изменение на ПУП – план за регулация по заявление от 12.10.2016 г. за УПИ XIV-487, кв. 16 А по плана на гр. Стрелча. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Жалбата се поддържа от П. Крушева и адвокат Георгиева, които молят да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се отмени оспорената заповед. Ответникът – Кмет на Община Стрелча посредством писмен отговор, изготвен от юрисконсулт И. Божков оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – И. Ченчев се представлява от адвокат Г. Манев, който изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда е акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който Кметът на Община Стрелча е отказ да допусне изработването на проект за изменение регулацията на имот - собственост на П. Крушева, по повод подадено от нея заявление. Неразделна част от заявлението е скица проект по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, видно от която исканото изменение се състои в изместване на регулационната граница на УПИ XIV – 487 /собственост на заявителката/ чрез навлизането й в съседния УПИ XIII – общ. Административният орган е отказал да допусне изработването на проект на така поисканото изменение с мотива, че не е налице заявеното основание по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на плана, тъй като регулацията между двата имота е приложена. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания, след което е проверена законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Възприетите от съда правни изводи относно компетентността на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма, на административнопроизводствените правила, както и на приложимите материалноправни разпоредби, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Първостепенният съд аргументирано и обосновано е отговорил на основното поддържано пред него възражение, а именно, че не е допустимо изместване на регулационната линия между двата урегулирани поземлени имоти, така, както е поискала заявителката, тъй като тази линия съвпада напълно с имотните граници на двата имота съгласно кадастралния план. Освен това съдът е установил, че действащия регулационен план е приложен, няма данни за провеждани процедури по отчуждаване или придаване на части между имотите, поради което не е приложимо основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че доколкото оспорващата счита, че имотната граница между имотите следва да преминава по съществуващата на място ограда, то този въпрос не може да бъде разрешен чрез изменение на регулационния план, тъй като преди това следва да се промени кадастралния такъв. С оглед конкретните особености на случая, обосновано съдебният състав е приел, че не е налице и другото заявено от жалбоподателката основание за изменение на регулационния план по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ – настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, което е неприложимо за уточняване и изместване на регулационната граница между двата имота. С оглед изложените мотиви и като се съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Стрелча следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски се дължат и на другата ответна страна – И. Ченчев в размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,