Решение № 3509 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2009 г.

Решение № 3509 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК вр. чл. 131-132 ДПК (отм.). Образувано по касационна жалба на "Борина АБВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Слатина, ж. к. "Хр. Смирненски", бл. 2, А, вх. Г, ет. 6, ап. 8, представлявано от Хари Катана, чрез адв. Мирослав Кирилов Димитров, против Решение от 06.12.2008 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 3686 по описа за 2005 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 247/05.07.2004 г. на данъчен орган при ТДД София, мълчаливо потвърден от РДД София, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 01.2004 г. е отказан данъчен кредит в размер общо на 173 579,60 лв. по доставки на "Сис Транстрейд" ЕООД и са определи съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в необоснован на събраните по делото доказателства извод за липса на реални доставки по фактурите. Игнорирани са доказателства за плащането на данъчната основа и ДДС по ДДС-сметка на доставчика, договори за наем на склад за процесната стока, граждански договори за товаро-разтоварни работи и складови услуги в тази връзка; спедиционни услуги вкл. транспорт от "Файн дизайн" ООД. Доказателствата са проверени и от неоспорено заключение на експертиза. Доказани са счетоводно начисляване на ДДС, както при прекия, така и при предходните доставчици и произходът на стоката. Доказана е и последващата реализация на стоката чрез продажбата й на "Евротур Трейд" ООД, "Бул Рос Строй" ООД, "Булними" ЕООД и ЕТ "Арт-93-Цветан Дойчев". Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА, със законните последици. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че счетоводното начисляване на ДДС от страна както на прекия така и на предходните доставчици е доказано, установен е произходът на стоката, но тъй като "не са представени безспорни доказателства от страна на жалбоподателя за местонахождението на стоката - предмет на процесните фактури, считано от момента на закупуването през м. 01.2004 г." до приключването на устните състезания по делото през 2008 г., не е доказано условието по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.), че стоката е използвана, използва се или ще се използва за последващи облагаеми доставки. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Спорът по реалността на доставките по 6бр. фактури на посочения по-горе пряк доставчик е бил за втори път предмет на разглеждане пред СГС след отменително решение № 9810 от 9.11.2005 г. по адм. д. № 5237 по описа за 2005 г. на ВАС първо отделение. С това решение са дадени задължителни указания за попълване на данъчната преписка с липсващи доказателства, представени пред органите по приходите, относно реалността на процесните доставки, както и за допълнителни задачи на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с главния спор от фактическа страна. С молба в откритото съдебно заседание от 09.11.2006 г. жалбоподателят е представил липсващите доказателства, между които и фактури за продажба на стоки от вида на процесните на "Евротур Трейд" ООД, "Бул Рос Строй" ООД, "Булними" ЕООД и ЕТ "Арт-93-Цветан Дойчев" в данъчния период, следващ процесния. Тези доказателства са били приети без оспорване от страна на ответника в откритото съдебно заседание на 17.05.2007 г. Тези доказателства, действително не са обсъдени в мотивите на обжалваното съдебно решение, а ако това беше направено, съдът не би стигнал до извода, че процесните стоки не са били използвани за последващи облагаеми доставки и затова жалбоподателят следвало да докаже, че стоките са налични в склада му. В хода на ревизионното производство и при двете разглеждания на делото в първата инстанция са събрани достатъчно доказателства за това, че процесните стоки са били предмет на внос от Китай с получател "Кикомерс" ЕООД (за което са представени вносни митнически декларации). За складиране и съхранение на стоките е използвано складово помещение, съгласно представен договор за наем на предходния доставчик със "СБ Илиянци" ООД. Дружеството-предходен доставчик е продало стоките на прекия доставчик "Сис Транстрейд" ЕООД, за което е издало данъчни фактури през м. 12.2003 г. с начислен ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Получателят "Сис Транстрейд" ЕООД, е приел стоките на склад по договор със "Софремонт" ООД и е получател по спедиторски договор с "Файн Дизайн" ООД за превоза им. Това, че датата на сключване на договора за наем е през м. 05.2003 г., а процесните доставки през 01.2004 г., преценено в съвкупност с експертното заключение, че по наемния договор има плащане на данъчната основа и начисляване на ДДС от страна на доставчика, не е достатъчно основание да се приеме, че реално наемно правоотношение не е съществувало към момента на доставките. Фактурите на "Софремонт" ООД и "Файн Дизайн" ООД също са описани в дневници за продажби и справки декларации по ЗДДС (отм.) като ДДС е платен по ДДС-сметки на доставчиците. За обработка на стоките в склада от прекия доставчик "Сис Транстрейд" ЕООД са наети физически лица Йордан Димитров Тачков и Людмил Минчев Иванов по граждански договори, които са представени. Фактурите по процесните доставки са описани в дневници за продажби, справка-декларация и са отразени в счетоводството на доставчика, плащането на ДДС по тях е извършено по ДДС-сметка на доставчика. При тези доказателства, констатациите на ДРА, основани на липса на налични ДМА и работници по трудови договори при прекия доставчик и непредставяне на доказателства от страна на предходния доставчик "Кикомерс" ЕООД, за липса на реални доставки по процесните фактури са опровергани. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което по жалба на ревизираното лице ДРА бъде отменен в обжалваната част. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора 2 400 лв. разноски по водене на делото във всички инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение