Решение № 3422 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК.

Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от Б. А. Г., с [ЕГН], действаща в качеството ѝ на едноличен търговец (ЕТ) Б. Г. , с ЕИК 202278724, както следва:

1. Касационната жалба е насочена срещу Решение 161 от 15.01.2024 г., постановено по адм. д. 642 по описа на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград) за 2023 г., с което е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00597/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който в тежест на ЕТ Б. Г. е установено публично държавно вземане в размер на 389800,51 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, ведно със съответните лихви. Наред с това, на ДФЗ са присъдени разноски в размер на 10995,19 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява виждане, че решението е постановено в противоречие с приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което дало категоричен отговор, че двата имота могат да функционират самостоятелно, както и че от документите и проверките на място не се установило и доказало двата обекта да имат обща инфраструктура. В тази връзка обосновава становище за неправилност на извода на съда, че е налице функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия с цел осигуряване на предимство. Релевира се противоречието му с даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС, Съда/ът) тълкуване в негово Решение от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 г., което изключвало възможността да бъде отказано плащане по схема единствено на основание, че инвестиционният проект е функционално несамостоятелен или че съществува свързаност между кандидатите, без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Твърди се противоречие на обжалвания съдебен акт с установяванията и изводите на назначената по делото съдебно-техническа компютърна експертиза (СТКЕ), представените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания. Доказателствената съвкупност сочи на извод за пълна самостоятелност и възможност двете къщи за гости да функционират напълно самостоятелно една от друга. Изразява се становище, че съдът не изложил свои аргументи и мотиви, а изцяло преповторил тези на изпълнителния директор на ДФЗ. Не взел предвид и приетото от самия административен орган, че съвкупността от установените обективни и субективни обстоятелства при извършените проверки води на извода, че са спазени предвидените в съответната правна уредба условия, а изводите в АУПДВ почивали на съмнения. Въз основа на изложеното в касационната жалба, вкл. по съществото на спора, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което спорният АУПДВ да бъде отменен. Претендира се присъждането на сторените разноски за всички съдебни инстанции.

2. Частната жалба е насочена срещу Определение 1753 от 30.05.2024 г., постановено по адм. д. 642 по описа на АС Благоевград за 2023 г., с което е направено изменение в частта за разноските на Решение 161 от 15.01.2024 г., постановено по същото дело, като ЕТ Б. Г. е осъдена да заплати разноски в размер на 18708,80 лв., вместо първоначално определената в решението сума от 10995,19 лв.

Частният жалбоподател аргументира неправилността на обжалваното определение с довод за отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на уваженото от първоинстанционния съд искане по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предявено от пълномощника на изпълнителния директор на ДФЗ - липсата на представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в първоинстанционното производство. Релевират се доводи и за несъобразяване на тълкуването на СЕС, дадено в негово решение по дело С-438/22 г., предвид извършените процесуални действия от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ по адм. д. 10782 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., състоящи се единствено в участие в откритото съдебно заседание по делото и представена писмена защита, която не се отличавала съществено от представените доводи до момента, както и по съображения, свързани с правната и фактическа сложност на делото, която предполагала значително по-малък присъден размер на адвокатско възнаграждение. Търси се отмяна на определението.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният и частен жалбоподател се представлява от упълномощения адвокат Ц. Попова, която поддържа двете жалби от негово име, иска отмяна на обжалваните съдебни актове и присъждане на сторените разноски. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по касация - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалните си представители адв. А. Пачаманов и адв. В. Герджиков, оспорва касационната жалба и частната жалба в представени по делото писмени отговори, в които по същество се иска оставяне в сила на обжалваните съдебни актове, както и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез адв. Пачаманов. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за касационното производство, съобразно представени списък на разноските и доказателства за извършването им. Представя се и подробна писмена защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Благоевград е бил АУПДВ 01/311/00597/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание точка 4.4, б.б. б , д и е , и точка 8.1 от сключения с ЕТ Б. Г. Договор 01/311/00817 от 15.10.2014 г., както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 19 и чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30 от 11.08.2008 г., Наредба/та), издадена от министъра на земеделието и храните, във вр. с § 1, т. 4, т. 19 и т. 32 от допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата, както и т. 7 и т. 19 от Приложение към Раздел I от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г. (Правила/та), одобрени със Заповед 03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на ЕТ Б. Г. е наложено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 389800,51 лв., във връзка с установени нарушения на т. 7 и чл. 19 от Приложение 1 към Правилата, като на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, във вр. с чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП посоченият размер е определен за окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

Установява се, че с Решение 6835 от 22.06.2023 г., постановено по адм. д. 10782 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е било отменено Решение 716 от 26.04.2022 г., постановено по адм. д. 1065 по описа на АС - Благоевград за 2020 г., с което спорният АУПДВ е отменен, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Дадени били указания съдът да се произнесе по материалната законосъобразност на АУПДВ, като изложи мотиви защо приема, че са налице основания за издаване на акта, съответно за тяхната липса. Прието е от касационната инстанция, че основанията за издаване на АУПДВ в настоящия случай са свързани с критерии, които обосновават допустимост на искането, предвид което е изразено становище, че е следвало да бъде издаден именно АУПДВ, а не решение за финансова корекция, както неправилно е било прието с отмененото първоинстанционно решение. При новото разглеждане на делото в производство по чл. 226 АПК, АС Благоевград е изпълнил така дадените указания и изложил мотиви по отношение материалната законосъобразност на АУПДВ.

Въз основа на приобщените писмени доказателства, позоваване на извършените в хода на административното производство по издаване на АУПДВ процедурни действия и пресъздаване съдържанието на приетите по делото заключения на СТКЕ и СТЕ, първоинстанционният съд достигнал от правна страна до извод за неоснователност на предявеното от ЕТ Б. Г. оспорване. Приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентния по закон орган изпълнителния директор на ДФЗ, явяващ се изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, овластен с правомощията за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, които произтичат от договори за финансово подпомагане по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските региони (ПРСР) 2007-2013 г., на основание чл. 20а, ал. 5, чл. 27, ал. 7 и ал. 8 ЗПЗП. Счел, че актът е издаден в изискуемата писмена форма, ведно с дължимите мотиви по чл. 59, ал. 2 АПК за неизпълнение от ЕТ на нормативни и договорни задължения, в това число по отношение на приложимите правни основания за определяне на подлежащата на възстановяване сума. Конкретно съдът съобразил, че фактическите основания, посочени в АУПДВ са функционална несамостоятелност и наличието на индикатори за изкуствено създадени условия за получаване на помощта . Съдът приел, че основанието за възстановяване в пълeн размер на получената по договора финансова помощ е неспазване на други задължения , а не е нередност по смисъла на Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), поради което и по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) възраженията в жалбата по приложението на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП намерил неоснователни, а редът за издаване на акта бил този по чл. 166, ал. 1 ДОПК. При тези мотиви първоинстанционният съд е съобразил и разрешението на въпроса и указанията, дадени в Решение 6835 от 22.06.2023 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. 10782 от 2022 г. Наред с това, изключил настъпването на заложените в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давностни срокове за ангажиране на административни мерки и санкции защитата на финансовите интереси на Съюза. При това положение приел, че не са налице основанията за отмяна на АУПДВ по чл. 146, ал. 1-3 АПК.

По отношение материалната законосъобразност на спорния акт, първоинстанционният съд изследвал осъществяването на основанията по чл. 7, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. - функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия с цел осигуряване на предимство. В резултат на прилагане на предвидената в § 1, т. 32 от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г. дефиниция на понятието функционална несамостоятелност , съставът на АС Благоевград съобразил, че къщите за настаняване на гости, изградени по двата проекта на оспорващия ЕТ и на ЕТ Е. Т.-80 били в съседни имоти УПИ І-12049 и УПИ ІІ-12050, образувани в резултат на разделяне на предходно притежаван от Г. НКБ ЕООД недвижим имот с 012028. Посоченото дружество било с едноличен собственик на капитал Д. Г. - съпруг на Б. Г., а братът на Г. К. Т. бил съпруг на Е. Т., действаща като ЕТ Е. Т.-80 . Съдът констатирал, че на етап кандидатстване едноличните търговци представили Решение 01-СО/2013 г. на РИОСВ Благоевград за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие за Изграждане на къща за гости в имот 012028 в м. Игрище , землището на [населено място] , с възложител именно Г.-НКБ ЕООД. Разделянето на този имот по подробен устройствен план било дни преди подаване на заявлението за кандидатстване за помощта, което демонстрирало, според съда, изкуствено разделяне с цел получаване на двойно подпомагане. Двете заявления били подадени в един и същи ден, а техническите проекти били изградени от едни и същи лица, като независимо от създадените условия за самостоятелното функциониране на двете къщи (отделно ВиК и ел. захранване), същите били замислени като допълващи се - с предвидените по проекта на ЕТ Е. Т.-80 на първи етаж фитнес, място за хранене, кухня, джакузи, парна баня, сауна, а по проекта на ЕТ Б. Г. предимно помещения за настаняване на двата етажа (втори и трети) с механа на първи етаж. Въз основа на установяванията на вещото лице по допълнителното заключение на СТЕ съдът приел, че в двата имота съществуват функционално самостоятелно обособени обекти със свободен достъп към тях от двата имота (ресторант, кухня, външен басейн, спа център и много многофункционално игрище с места за зрители). В самата къща за настаняване в УПИ ІІ-12050 предвидените по проект помещения за настаняване били апартаменти без кухненски бокс със зона за хранене, без изградена кухня, но достъпът до ресторанта в къщата в УПИ І-12049 бил свободен. Въз основа на замисъла и изпълнението на двата проекта съдът направил извод, че двете къщи съставляват един хотелски комплекс с общи помещения и обслужващи инфраструктура и съоръжения, което се затвърждавало от архитектурния им облик и липсата на ограда между двата съседни имота - от запад на УПИ І и от изток на УПИ ІІ. Посоченото не се опровергавало от наличието на отделна инженерна инфраструктура на двата обекта, което било необходимо условие за одобряването им.

При тези фактически установявания съдът достигнал до извод, че са налице индиции за изкуствено създадени условия за получаване на подпомагането, породени от целенасочени действия на бенефициерите ЕТ Б. Г. и ЕТ Е. Т. - 8. за получаване на предимство в противоречие с целите на мярката - разнообразяване на селскостопанските дейности към неселскостопански и за развитие на неселскостопанските отрасли, за насърчаване на трудовата заетост, ... и инвестиции за по-голяма привлекателност на селските райони с цел обръщане на тенденциите за икономически и социален спад и обезлюдяване на районите, по аргумент от т. 32 и т. 33 на Решение на СЕС по дело С-434/12 г. Съобразил предписаното по чл. 6, ал. 1 от Наредбата ограничение във връзка с финансирането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) на инвестиционни проекти от категорията, подпомагана по мерките в чл. 52 от Регламент (EО) 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Регламент (EО) 1698/2005), съгласно което ограничение максималният размер на финансирането бил лимитиран до левовата равностойност на 200000,00 евро на бенефициер. Съдът счел, че еднаквостта на двата проекта и съществуващите помежду им географска връзка и персонални връзки между бенфициерите, сочели на умишлена координация между тях по смисъл на т. 29 от Решението на СЕС по дело С-434/12 г. и цитираната съдебна практика, с цел получаване на предимство и заобикаляне на ограничението по чл. 6, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. По тези съображения достигнал до извод, че са реализирани предвидените в АУПДВ основания за пълно възстановяване на получената финансова помощ по чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредбата и т. 7 от Приложението към раздeл I от Правилата, както и че актът съответства на целта на материалния закон защита на финансовите интереси на Съюза, поради което отсъствало основание за отмяната му по чл. 146, ал. 5 АПК. При това положение съдът отхвърлил оспорването срещу АУПДВ и осъдил ЕТ Б. Г. да понесе разноските на ответната страна по делото.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон.

Нееднократно Върховният административен съд е имал повод да се произнесе и приеме, че преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективен и субективен елемент в смисъла, разяснен с решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 г. Според приетото там, член 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му включват кумулативна установеност на обективен и субективен елемент. За обективния елемент релевантни са обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. За субективния елемент релеватни са доказателствата, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е възнамерявал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. В контекста на посоченото СЕС приема, че не се допуска отказ за плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, без при това да се вземат предвид другите обективни елементи.

В случая първоинстанционният съд не е съобразил, че въпреки отчетената от административния орган в АУПДВ необходимост в казуса да бъде установена съвкупност от обективни обстоятелства, от които да следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта преследвана с тази правна уредба не е постигната и от субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за неговото получаване, по тези критерии актът не е пълноценно мотивиран. Правилно административният орган, а и съдът, съобразяват приложимостта на разрешенията, дадени от СЕС в Решение по дело С 434/12 г. в случая. Въпреки това неговите значими за казуса постановки не са приложени правилно от тях. Основателно в тази връзка е формираното в касационната жалба оплакване, че съдът не взел предвид издаването на АУПДВ в несъответствие с направеното от СЕС тълкуване по дело С-434/12 г. относно приложението на разпоредбата на чл. 4, пар. 8 от Регламент (EО) 1698/2005. По т. 1 от диспозитива на посоченото решение СЕС приема, че тази съюзна разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането ѝ имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент СЕС посочва, че националната юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент националната юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема.

Съгласно решението по дело С- 434/12 г., за да се докаже наличие на злоупотреба от потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази уредба, не е постигната, и от друга страна е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Наличието на тези два елемента следва да се установи от националната юрисдикция, като доказването трябва да е съгласно правилата на националното право, стига да не накърнява действието на правото на Съюза. Именно в този контекст следва да се тълкуват понятията "изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и "облага в противоречие с целите" по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент 65/2011.

В конкретния случай от строго формална страна АУПДВ съдържа посочване на правни и фактически основания за издаването му. Съвкупният им анализ обаче дава основание да се направи извод, че от страна на административния орган не е извършена преценка за противоречие на реализирания проект със заложените цели по чл. 52, б. а , подт. i) от Регламент 1698/2005 във връзка с разработената на национално ниво схема за подпомагане по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности по ПРСР 2007 2013 г. В спорния АУПДВ се съдържа само изброяване на факти, които могат да наведат на съмнение за изкуствено създаване на условия и функционална несамостоятелност на двата проекта по смисъла на § 1, т. 32 от Наредбата. Отсъстват обаче мотиви и основания за формиране на извод, че реализираният проект от ЕТ Б. Г. не съответства на целите на схемата за подпомагане по мярка 311. Задължение да обоснове и тежестта да докаже това е била на администрацията. Административният орган е следвало да мотивира АУДПВ в тази насока като изложи конкретни съображения по този въпрос при издаването му. Пропускът му не може да бъде заместен от първоинстанционния съд чрез направеното в обжалвания съдебен акт цитиране на целите на схемата за подпомагане по ЕЗФРСР, така както са представени в т. 32 от посоченото по-горе решение на СЕС, където се прави референция към Съображение 46 от Регламент 1698/2005. Всъщност, тези допълнително изложени от състава на АС - Благоевград мотиви сами по себе си също не са достатъчни, доколкото не са обвързани с конкретиката на казуса и не разясняват налице ли е и в какво точно се състои несъответствието на разглеждания проект с установените цели на мярката. Фактите, на които се е позовал в АУПДВ административният орган поотделно и обсъдени в съвкупност не съставляват и обективни факти, въз основа на които да се направи извод за умишлена координация за разделяне на един общ инвестиционен проект на два отделни по-малки, за всеки от които е заявен индивидуален размер на финансова помощ, което да препятства постигане целите на мярката. Това също следва от тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 12.09.2013 г., по дело С-434/12 г., което изисква подробно изследване на субективния и обективния елемент, за да се приеме, че кандидатът изкуствено е създал необходимите условия за получаване на плащане въз основа на мярка за подпомагане от ПРСР 2007- 2013 г.

Не би могло да се приеме, че изискуемите съображения се черпят и от изложените в АУПДВ, и пресъздадени в решението на първоинстанционния съд доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., която разпоредба определя максимален праг за финансиране на мерките по чл. 52 от Регламент (ЕО) 1698/2005 в размер на левовата равностойност на 200000,00 евро на бенефициер. Така предвиденото ограничение само по себе си не представлява цел на мярката, по която се осъществява подпомагане. По този начин разсъждава СЕС, като обсъжда обективните елементи в т. т. 35 - 37 от мотивите на решението по дело С-434/12 г. Там изрично приема, че намерението да се заобиколят предвидените в националното законодателство ограничения във връзка с този максимален праг не е достатъчно обстоятелство, за да се изключи, че финансираният проект ще допринесе за постигане на целите на Регламент (ЕО) 1698/2005. Съдът подчертава, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали това желание за заобикаляне в действителност води до невъзможност за постигане на тези цели, което в настоящия случай не е сторено. Посочената линия на аргументация е доразвита в т. 46 от мотивите, а в т. 2 от диспозитива на същото решение СЕС постановява като краен извод, че чл. 4, пар. 8 от Регламент 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. В случая изследване на обективния елемент, свързан с непостигане на целите на мярка 311 напълно отсъства в спорния АУПДВ и не се открива съпътстващ го документ, към който актът да препраща, и да е налице позоваване на него в АУПДВ. В хода на административното производство, а и по делото не е установено, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Посоченото е било основание за отмяна на АУПДВ в тази част, което съдът в противоречие с материалния закон не е съобразил.

Наред с горното, в спорния АУПДВ отсъстват мотиви относно констатираното нарушение на чл. 19 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., който предвижда недопустимост за финансиране на проекти за изграждане и модернизиране на туристически обекти с повече от 20 помещения за настаняване, което представлява самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ в тази му част. В т. 11 от фактическите констатации на АУПДВ административният орган посочва, че видно от удостоверенията за категоризация на двата търговски обекта, ЕТ Е. Т. - 8. предлага 5 помещения за настаняване, а ЕТ Б. Г. предлага 14 помещения за настаняване. Същевременно, в следващото изречение издателят на акта сочи, че на част от посочени по-горе в него уебстраници за комплекс Ментор ризорт били описани над 20 на брой помещения, като за първи и единствен път в АУПДВ се споменава, че комплексът бил съставен от три проекта, без да се уточнява по никакъв начин какъв трети проект визира изпълнителният директор на ДФЗ. Допълнителни фактически констатации във връзка с броя на помещенията не се четат на друго място в акта или по административната преписка. В нея се намират няколко извадки от интернет страници за оферти от комплекса Ментор ризорт , където действително са посочени повече от 20 броя помещения, но административният орган не е съобразил, че тези извадки са изготвени към дата 21.02.2020 г., която дата се явява последваща спрямо момента на прехвърлянето на двата обекта на 10.12.2019 г. и 11.12.2019 г. към техния нов собственик дружество Ментор Инвест ООД, поради което няма как да се приеме, че са относими към реализираните проекти на ЕТ Б. Г. и на ЕТ Е. Т. - 8. . Впрочем, в АУПДВ конкретно позоваване на тези извадки не се прави. Очевидно и в хода на извършената към 24.06.2019 г. проверка на място не са направени констатации за наличието на повече на брой помещения. Не става ясно и какъв е този трети проект, който се визира. Аналогични разсъждения са приложими към офертите, приложени от административния орган към молба по делото от 10.03.2021 г., които оферти са били разгледани към 08.03.2021 г. и към тази дата са изготвени нотариални констативни протоколи за съдържанието им. Всъщност, обратно на твърденията на издателя на акта, от изготвения контролен лист към извършената на 24.06.2019 г. извънредна проверка на място на проекта на ЕТ Б. Г. се установява, че в раздел Обща проверка на контролен въпрос по т. 5 Броят на помещенията за настаняване не надвишава 20 (двадесет) проверяващите са дали отговор Да . При това положение не става ясно с какви аргументи органът кредитира с по-голяма доказателствена стойност установена в интернет информация и то от по-късна дата пред приобщените по преписката удостоверения за категоризация на двата обекта и контролния лист от извършената на 24.06.2019 г. проверка на място, които по същество представляват неоспорени официални документи. Наред с това, направените в АУДПВ фактически констатации на база информация в интернет за броя помещения се опровергават и от приетото по делото заключение на СТКЕ. При съобразяване направените там констатации и предвид гореизложеното, изводът на изпълнителния директор на ДФЗ за констатирано нарушение от страна на ЕТ Б. Г. на чл. 19 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. се явява явно необоснован.

В обобщение на всичко изложено, след като в случая в спорния АУПДВ не са изложени изискуемите основания, с които да се обоснове несъответствие на реализирания проект с целите на мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности по ПРСР 2007 2013 г., както и на ограничението по чл. 19 от Наредбата, то утежняващият акт се явява издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на изискуемата от закона форма липса на мотиви, което обуславя неговата незаконосъобразност. Като не е съобразил този негов порок и е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваният АУПДВ да бъде отменен.

По частната жалба:

С обжалваното определение е допуснато изменение на Решение 161 от 15.01.2024 г. в частта за разноските, като АС - Благоевград е допълнил присъдените с решението суми в размер на 10995,19 лв. в полза на ДФЗ със сумата от 7713,61 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от административния орган за касационното производство по адм. д. 10782 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., като по този начин общата сума на присъдените в полза на ДФЗ разноски е станала 18708,80 лв.

Определението е валидно и допустимо, но подлежи на отмяна предвид изхода на спора по касационното оспорване срещу Решение 161 от 15.01.2024 г. Пререшаването на въпроса по същество на оспорването на АУПДВ от настоящия съд и отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло, тоест включително в частта за разноските, предпоставя отмяната на обжалваното определение, доколкото разпределението на разноските е с оглед крайния изход на спора и се прави от настоящата инстанция. Предвид отмяната на АУПДВ, разноски за съдебното производство на ДФЗ не се следват за всички съдебни инстанции.

По разноските:

По съображения, свързани с изхода на спора по касационната и по частната жалба, на касационния и частен жалбоподател се следват сторените разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 59996,58 лв. съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение