Решение № 9271 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2018 г.

Решение № 9271 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Доков, чрез пълномощника му адв. И. Иванова срещу решение № 520 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 678/2017 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 1795 зз-489 от 21.09.2017 г., издадена от Х. Христов, на длъжност мл. полицейски инспектор в сектор "Охранителна полиция" при РУ – Враца. От изложените в касационната жалба оплаквания може да се обоснове, че касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу мотивите на съда, че спрямо Доков са налице данни за извършено престъпление и материално-правните предпоставки за задържането. Моли за отмяна на решението и отмяна на спорния административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Депозира списък на разноските. Ответникът – Х. Христов – мл. полицейски инспектор в сектор "Охранителна полиция" при РУ – Враца не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Х. Доков срещу заповед за задържане на лице рег. № 1795 зз-489 от 21.09.2017 г., издадена от Х. Христов, на длъжност мл. полицейски инспектор в сектор "Охранителна полиция" при РУ – Враца, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа. За да достигне до обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като в акта е посочено правното основание за задържане на лицето – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и фактическото основание за задържането – престъпление по чл. 354в НК, описано като "полага грижи за растения от вида на канабис". От фактическа страна е констатирал, че административната мярка е наложена за периода от 16. 30 часа до 22. 15 часа на 21.09.2017 г. От разпитаните по делото свидетели съдът е установил, че Доков заедно с още едно лице - и двамата общински съветници - отишли в землището на с. Ракево във връзка с информация за засадена висока растителност, вероятно марихуана, с цел проверка и евентуално уведомяване на полицията. След като били заварени в близост до насажденията, двамата били задържани от намиращи се на същото място полицейски служители, които по оперативна информация за насаждения с марихуана организирали секретен пост. От показанията на полицейски служител в ПУ Криводол и изготвената във връзка със задържането докладна записка съдът е приел, че вследствие получена оперативна информация за засадени растения от рода на "Канабис", такива били открити в землището на с. Ракево, както и земеделски инструменти и торове, поради което са проведени оперативни мероприятия за установяване на лицата, които извършват тази дейност. Приел е, че в района на отглеждане на растенията са открити Доков и още две лица. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че към момента на задържането на лицето е имало достатъчно данни за извършено престъпление – отглеждане на растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила - фактическо описание, което съответства на текста на чл. 354в НК, за което е образувано досъдебно производство № 2254/2017 г. по описа на РП - Враца, а задържаният е бил установен на мястото на отглеждане на растенията. Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена, съобразно събраните по делото доказателства от първостепенния съд. Спорът по делото се свежда относно приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и предпоставките, въведени със законовата разпоредба, въз основа на които полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 7 ЗМВР. От анализа на събрания доказателствен материал по делото, правилно първостепенният съд е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на данни, че Доков е извършил престъпление по смисъла на чл. 354в НК. Неоснователни са възраженията на касатора, че не е доказано извършването на престъпление като предпоставка за задържането, нито, че лицето е участвало в извършването му. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Понятието "данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква доказателства за извършено престъпление. Поради това, дори да не е доказано към момента на задържането, че засадените растения действително са канабис, наличието на оперативни данни за това, както и откриването на касатора на същата територия, са достатъчни, за да обосноват задържането по административния ред на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо и да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Заключението на съда, че при задържането на Доков са били налице достатъчно данни, че той с поведението си е съпричастен към извършване на престъпление е обосновано, видно от докладната записка. За да бъде подчинено на легитимна цел, задържането на лицето трябва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице. По делото се установява, че спрямо задържаното лице, както и спрямо останалите, влезли в района на засадените растения, са предприети действия по разследване - претърсване и изземване - на обитаваните от тях адреси, а по случая е образувано и досъдебно производство в Районна прокуратура – Враца. Изложеното дава основание да се приеме, че по преписката са налице достатъчно данни, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е законосъобразен. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора, на касатора разноски не следва да се присъждат, а от ответника не е налице искане за това и доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение