Решение № 8843 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2017 г.

Решение № 8843 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Г. от [населено място] срещу решение № 182 от 01 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 29/2017 г., по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му против решение за предоставяне на лични данни № 18 от 09 януари 2017 г. на кмета на Община В. и е осъден да заплати на Община В. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. (сто лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обоснована доводите си с наличието на собственото му заболяване [диагноза], а липсата на данни за фамилна обремененост е пречка за провеждане на правилното му лечение. Представени са заверени "вярно с оригинала" копия на документи: становище от д-р В. Цуцуманова и от д- р А. Малякова, извадка от електорната система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) във връзка с диспансерна регистрация при д-р Малянкова и извадка от ПИС на НЗОК за избор на ОПЛ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение като вместо него съдът се произнесе с друго по същество на спора, с което да отмени решението на кмета на Община В. и му даде задължителни указания във връзка с предоставяне на заявената от него информация. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на Община В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – В. е образувано въз основа на жалба от С. Г. от [населено място] срещу решение, обективиращо отказ, за предоставяне на лични данни № 18 от 09 януари 2017 г. на кмета на Община В., поискани от жалбоподателя по отношение на лицето В. В. от [населено място], изпратено по компетентност от Столична Община, район "С." с вх. № 0800-215 от 11 август 2016 г. в Община В.. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – кмета на Община В.- по арг. на чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), в изискуемата от закона писмена форма, с оглед нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, посочени са правни фактически основания за издаването му и е подписано от неговия издател. Установил е, че при издаването на административния акт са спазени административнопроизводствените правила и не е нарушен материалния закон. Достигнал е до извода, че не е налице нито една от визираните в чл. 4, ал. 1, от т. 1 - т. 7, включително от ЗЗЛД, условия, допускащи обработването и предоставянето на лични данни, отнасящи се за трето лице, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Г. срещу отказа на кмета за предоставянето им. Решението е правилно. Не са допуснати сочените в касационната жалба нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложените оплаквания от касатора в тази насока се преповтарят. Същите са изложени и разгледани от инстанцията по същество в обжалвания съдебен акт, като съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При постановяване на обжалваното решение, първостепенният съд е извършил цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК. По делото няма спор за фактите. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема от касационната инстанция. Обоснован е изводът на съда за неприложимост на нормата на чл. 4, ал. 1, от т. 1 до т. 7 включително от ЗЗЛД (отм. с ДВ., бр. 17 от 26 февруари 2019 г., но приложима към разглеждания казус). В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); са определени условията, при наличието на които е допустимо обработването на лични данни. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. От изброените по-горе хипотези следва изводът, че в случая не е налице нито едно от посочените изисквания на чл. 4, ал. 1, от т. 1 до т. 7 от включително ЗЗЛД (отм.); , при което да може да се приеме за допустимо обработването и предоставянето на лични данни за посоченото в искането трето лице, по искане на заявителя Гайдов. Също така следва да се отбележи обстоятелството, че пред инстанцията по същество е приложена писмена декларация от В. В. от 03 януари 2017 г., в която лицето изрично е обективирала отказ за предоставяне на личните й данни. Следователно и т. 2 от цитираната по-горе правна норма не обуславя допустимостта на искането на заявителя, както правилно е приел и административният съд. В касационната жалба С. Г. излага доводи, обосноваващи неправилността на обжалваното първоинстанционно решение, с наличното му тежко заболяване [диагноза], като сочи, че исканите от него лични данни са във връзка с фамилна обремененост и са от значение за запазване в максимална степен на живота и здравето му, както и за провеждане на правилното му медицинско лечение. Заявеното обстоятелство, касаещо здравословното му състояние не отговаря на условието на т. 4 на ал. 1 от чл. 4 от ЗЗЛД (отм.);. Нормата разрешава предоставянето на лични данни с цел да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните. В разглеждания случай, исканите лични данни не се отнасят за касатора, а до трето лице – В. В., поради което позоваването на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД (отм.); не е основание за предоставяне на лични данни, касаещи трето лице. Регламентацията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД (отм.); също не намира приложение към казуса, доколкото пред интересите, декларирани от жалбоподателя, преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните, което от своя страна категорично е отказало предоставянето им. От изложеното следва изводът, че нито едно от условията, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , при които да може да се приеме за допустимо обработването и предоставянето на лични данни за посоченото в искането трето лице, не е налице, както и правилно е приел Административен съд В. в оспореното решение. Ето защо, релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани, поради което първоинстанционния съдебен акт следва да се остави в сила като правилен. С оглед изхода на спора, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение