Решение № 3388 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2008 г.
ВАСI отделение13.03.2009 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
Отменя Решение № 305/30.06.2008 г. по адм. д. 431/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо това постановява: Отменя Данъчен ревизионен акт № 618/29.12.2005 г., издаден от главен данъчен инспектор - ръководител на екип при ТДД - Кърджали, потвърден с Решение № 230/1.03.2006 г. на Д"ОУИ" в частта, с която на "Крепост - кооп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 6133, 60 лв. по данъчна фактура № 4144/30.05.2005 г., издадена от РПК "Наркооп" и са определени лихви в размер на 129,18 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3388 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Крепост-кооп" ООД срещу Решение № 305/30.06.2008 г. по адм. д. 431/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 618/29.12.2005 г., издаден от главен данъчен инспектор - ръководител на екип в Териториална данъчна дирекция - гр. Кърджали, потвърден с Решение № 230/1.03.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 305/30.06.2008 г. по адм. д. 431/2006 г. по описа на ПОС е отхвърлена жалбата на "Крепост - кооп" ООД против ДРА № 618/29.12.05 г., потвърден с Решение № 230/1.03.2006 г. на Д"ОУИ", с който му е отказано право на данъчен кредит в размер на 6133,60 лв. по данъчна фактура № 4144/30.05.2005 г., издадена от РПК "Наркооп" и са определени лихви в размер на 129,18 лв. ПОС е приел за установено, че са извършени реални облагаеми доставки, но данъчното събитие е настъпило през данъчен период 1.03.2004 г. - 31.04.2004 г., а данъчната фактура е издадена на 30.05.2005 г. и данъкът е начислен в този данъчен период. При тази фактическа обстановка съдът е направил извод, че законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационният жалбоподател "Крепост кооп" ООД твърди, че ДРА е нищожен като се позовава на мотивите на съдебно решение № 932/22.01.2009 г. по адм. д. 10631/2008 г. по описа на Върховния административен съд и Данъчен акт за прихващане и връщане № 3284/22.10.2004 г. Настоящият съдебен състав намира, че правните доводи на касационния жалбоподател не кореспондират с фактическите му твърдения. Наличието на ДАПВ № 3284/22.10.2004 г. не може по никакъв начин да обуслови нищожност на ДРА, отразяващ данъчните задължения на лицето за данъчен период 1.05.2005 г. - 31.05.2005 г. Тази ДАПВ е преценен от друг съдебен състав като относим към действителността на ДРА, отразяващ резултати от ревизия за данъчен период, включен в проверката, по повод на която е издаден ДАПВ, поради което ревизията е следвало да бъде проведена по реда на чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.). В конкретния случай по делото липсват твърдения и данни, че за данъчен период 1.05.2005 г. - 31.05.2005 г. е издаван ДАПВ на дружеството, поради което възлагането на данъчната ревизия по общия ред не е в нарушение на процесуалните правила и издадения въз основа на нея ДРА не е нищожен. По отношение доводите на касатора по същество на спора настоящият съдебен състав намира, че са основателни. ПОС е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото в резултат, на което е приложил неправилно и материалния закон. Съдът е възприел фактическите констатации на данъчните органи, според които данъчна фактура № 241/5.05.2005 г., издадена от РПК "Наркооп" отразява реално осъществени облагаеми доставки, но неправилно е приел, че данъкът по нея не е своевременно начислен. По делото няма спор, че в данъчен период 1.05.2005 г. - 31.05.2005 г. е издадена спорната данъчна фактура, отразена е в справката декларация и дневника за продажби на доставчика за този период, данъкът е осчетоводен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В същия данъчен период е декларирано за ползване и правото на данъчен кредит по фактурата от "Крепост - кооп" ЕООД. Според ПОС правото на данъчен кредит не е възникнало, защото данъчното събитие е настъпило на 1.03.2004 г., на която дата е възникнало и задължения за доставчикът да издаде данъчната фактура. За да обоснове този си извод окръжният съд се е позовал само на тълкуване на действителната воля на страните по договор от 1.03.2004 г., но не е съобразил ДРА № 687/30.11.2005 г., отразяващ резултати от данъчната ревизия на доставчика РПК "Наркооп" и заключението на вещото лице Райчев. Касационната инстанция намира за безспорно установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и ДРА № 687/30.11.2005 г., че на доставчикът РПК "Наркооп" са вменени като задължения към бюджета сумите на ДДС върху стойността на процесните стоки, както и дължимите лихви за по-късното начисляване на ДДС. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, след отмяна на съдебното решение следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА в частта, с която незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 6133, 60 лв. и са начислени лихви в размер на 129,18 лв. Касаторът не претендира разноски за нито една от двете инстанции, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение