Решение № 11441 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2015 г.

Решение № 11441 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ивелина Пенкова против решение № 243/13.12.2014 г., постановено по адм. дело № 426/2014 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта му, с която е бил уважен предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 2000 лв. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че изводът на съда за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменена заповед за принудително задържане е необоснован - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Генади Станчев Ганчев, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че решението на административния съд е законосъобразно в обжалваната му част. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е уважил частично предявения иск от Генади Станчев Ганчев, като е осъдил Областна дирекция на МВР - Пловдив да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменена по съдебен ред заповед за задържане № 111/31.05.2012 г. издадена от инспектор Стоян Имандиров, на длъжност разузнавач V степен в сектор "ПИП" при при ОД на МВР - Пловдив. Със същото решение искът в останалата му част до 10 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че заповед за задържане № 111/31.05.2012 г., е била отменена с влязло в сила решение 18491 от 21.07.2012 г. по адм. дело № 2066/2012 г. Прието е за установено по делото, че несъмнено вследствие на задържането ищецът е претърпял болки и страдания, което се доказвало от приетия по делото болничен лист за временна нетрудоспособност № 0592625 от 28.05.12 г., както и от разпита на свидетелите. В тази връзка съдът е развил мотиви, че в резултат на незаконосъобразния административен акт и неговото изпълнение е влошено здравословното и психичното състояние на ищеца, негативно са се повлияли отношенията му с близките, увредено е самочувствието му и доброто му име на държавен служител, злепоставен е пред обществото за немалък период от време. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 2000 лева, съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 от ЗОДОВ, както и обстоятелството, че ищецът е бил задържан 22 часа. Постановеното решение е обосновано и материално законосъобразно. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразното му задържане. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е доказана, тъй като твърдението на Ганчев било потвърдено от доказателствата събрани по делото, конкретно от показанията на свидетелите Сиракова-Ганчева и Маноил Манев, на които е дал вяра, както и от данните по представения болничен лист. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция. Съображенията за това са, че ищецът се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконното му задържане от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административната си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, че е налице и причинна връзка между влошено здравословно състояние на Ганчев и неговото незаконно задържане. По отношение размера, в който е уважена исковата молба, настоящият тричленен състав намира, че оплакванията, развити в касационната жалба са неоснователни. Това е така, защото първоинстанционният съд при определянето на дължимото обезщетение, е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите като е изходил от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е спазен принципа на справедливост, визиран в сочената разпоредба. С касационната жалба не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този направен от административния съд по отношение на така определения от размер на обезщетението. Решението на Административен съд - Стара Загора в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,