Решение № 3207 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград срещу решение 1053 от 08.06.2023 г., постановено по адм. д. 1125/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с изх. 22096708/15.12.2022 г. издадено от главен инспектор при Дирекция инспекция по труда гр. Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между Стилстрой-М ООД - работодател и М. Д. Б. - изпълняващ длъжността помощник в обект Преустройство и промяна предназначението на административна сграда за обособяване на арест и пробационна служба гр. Петрич, находящ се в гр. Петрич, считано от 16.11.2022 г. Оплакванията в жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на решението поради допуснати противоречия с материалноправните норми и необоснованост и се иска отмяната му и потвърждаване на постановлението на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Ответникът - Стилстрой-М ООД, чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна, в представен писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обоснован бил изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил по жалба на Стилстрой-М ООД постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с изх. 22096708/15.12.2022 г. издадено от главен инспектор при Дирекция инспекция по труда гр. Благоевград. Производството по издаване на оспореното постановление е образувано във връзка с извършена проверка на 16.11.2022 г., като в хода не е установено от контролните органи, че в обекта работи лицето М. Б., за когото, поради неграмотност на лицето е попълнена от друго слабо грамотно лице, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. че осъществява трудова дейност при работодател Стилстрой ООД от 16.11.2022 г. Според нечетливата декларация, М. Б. работел като помощник, на площадка на Стилстрой ООД с работно време от 9.00 до 14.00 часа и отбелязал липса на сключен трудов договор, но не е отбелязано трудово възнаграждение. Не се доказва, тъй като не е попълнено като реквизит на бланковата декларация продължително и многократно престиране на труд, характеризиращо трудовия договор, с установен работен режим на почистване на площадка на танково поделение Петрич, с уговорено работно място, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, като елементи на всяко трудово правоотношение Правилно, административният съд е изключил декларацията от доказателствата по делото. На първо място, с оглед нивото на грамотност на сочения декларатор и на лицето попълнило с неразчетими данни бланката не може да се установи нищо. Следващо в пряка връзка с първото няма попълнени относими реквизити, от които да се предполага, че което и да било от ангажираните с попълването на декларацията лица е имало елементарна представа какво записва или е трябвало да запише. На последно място, не са попълнени изискуеми елементи на трудовия договор по чл. 66, ал.1 от КТ, за да се кредитира изобщо декларацията, че полагания труд има характеристиките на такъв по трудов договор. Както правилно отбелязва съдът, не може да се установи дали в действителност, независимо от нечетливостта на декларацията, труд е полаган за Стилстрой М ООД или за МВ 22. Към административната преписка във връзка с издаването на оспорваното постановление е представен протокол за извършена проверка ПР2239060/15.12.2022 г. (л. 26-27), видно от който е установено, че трето лице работи на обект преустройство и смяна на предназначението на административната сграда за обновяване на арест и пробационна служба в р. Петрич, като е допуснато до работа без да му е предоставен екземпляр от трудов договор с ответника Стилстрой-М ООД. Няма протокол от проверка, при която е установен ответникът М. Б. да предоставя работна сила в полза на търговското дружество. Както правилно отбелязва първоинстанционният съд, в административното производство не са събрани доказателства, от които да се предположи или да се установи полагане на труд от М. Б. за търговското дружество. Доколкото оспорваното пред първоинстанционния съд постановление е издадено от компетентния орган в писмена форма, спор няма. Няма спор, че административният орган не доказва, при указаната по чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствена тежест, каква трудова дейност е осъществявал Б.. Обстоятелствата във връзка с полаган труд на площадка, на която се осъществява трудова дейност от работници на Стилстрой-М ООД не могат да се ценят и по отношение на Б., още повече, че няма основание, дори при сочена в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ длъжност помощник да се приеме полагане на труд. В приложената административна преписка няма никакви доказателства, каква помощ е оказвал Б., за да се цени вида труд който според представителят на касационния жалбоподател е полагал. Правилни в тази връзка са изводите на административния съд, при недоказана трудова дейност, незаконосъобразността да се издаде постановление по реда на чл. 405а от КТ за обявяване съществуване на трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В настоящият случай не е установено наличието на елементите на трудовото правоотношение, въпреки дадената възможност на административния орган да го установи с поискани и допуснати гласни доказателствени средства. Процесуалното бездействие в тази връзка е установено от решаващия съд, поради което правното основание, на което е издадено обжалваното постановление е недоказано. От съществено значение за правилното решаване на спора по делото е установяването от фактическа страна на поведението на страните. Установяването на това поведение следва да се съпостави с елементите на трудовото правоотношение съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. В случая съдът обосновано е приел, че установените фактически обстоятелства не отговаря на фактическия състав на трудовото правоотношение. Попълването на декларация от заварено лице от името на М. Б., в която не се съдържат данни за фактическите и правни изводи, относно трудово правоотношение между двамата ответници е негодно доказателство, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Административният орган е длъжен да установи всички факти и събере всички доказателства служебно преди издаване на административния акт в изпълнение на законовите изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая всеки от елементите на трудовото правоотношение следва да бъде установен по несъмнен начин, ако не, то е налице нарушение на административно производствените правила - основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда върху която акцентира представителят на касационен жалбоподател, без нито едно относимо доказателство, именно това лице да е полагало труд и при каква обвързаност с предполагаемия работодател не е достатъчна за еднозначен извод, че се престира труд по трудово правоотношение с процесното дружество, при преценка на описаните в нея факти. Тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение, а във вида, в който е приета от административният орган, както се посочи няма какво от нея да се цени, като годно доказателствено средство. Оплакванията в касационната жалба, за кредитиране от съда на показания на свидетел, какъвто не е разпитван не се коментират. От протоколите от с.3. от 22.03.2023 и 17.05.2023 г. е установимо, че поименно са допуснати свидетели на страните, при режим на довеждане, като процесуалните бездействия на представителите им са дали основание на съда да ги заличи. Представените писмени доказателства в първоинстанционното производство не са годни да установят меродавен факт по предоставяне на трудова сила без да е сключен трудов договор и са неотносими към касационните основания и поради това не се ценят. Предвид изложеното Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Основателно в тази връзка е искането на представителят на ответника Стилстрой М ООД за присъждане на разноски за касационната инстанция. Такива се дължат в размер на 700 лева, договорени и платени по договор за правна помощ и съдействие от 10.08.2023 г., платими от бюджета на ИА ГИТ Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение