Решение № 14574 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8341/2020 г.

Решение № 14574 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8341/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Узунов от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 851/19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 1546/2019 г. по описа на Административен съд- Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004146-091-001 от 11.02.2019 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – Пловдив, потвърдена и изменена с Решение № 267 от 03.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, както и в частта, с която Н. Узунов е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 3 653. 96 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в периода на извънредното положение в страната незаконосъобразно е провел открито съдебно заседание, на което е приел заключението по тройната ССчЕ, като по този начин го е лишил от възможност да участва пълноценно в процеса. Намира, че решаващият състав неправилно е приел релевантната фактическа обстановка, без да уточни как квалифицира процесните суми - като доходи или като приходи на задълженото лице. Сочи, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви и не позволяват да се изясни неговото убеждение. Подчертава, че истинността на представените от него счетоводни документи за произхода на продаваните стоки не са оспорени от ответника, поради което е следвало да бъдат кредитирани, както и, че представените договори за посредническа дейност установяват, че ревизираният е действал от чуждо име и за чужда сметка. Излага аргументи за неточно определяне на релевантните данъчни основи поради произволно избрано ниво на търговската надценка за бранша. Навежда съображения за обоснованост на заключението по единичната ССчЕ и непълнота на тройната ССчЕ. Твърди, че към момента на изготвяне на касационната жалба е внесъл дължимите суми за тройната ССчЕ, поради което решението следва да се отмени и в частта, с която е осъден да заплати определеният депозит за вещите лица. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а при условията на евентуалност - отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004146-091-001 от 11.02.2019 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 267 от 03.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който за Н. Узунов за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са определени допълнителни задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ в общ размер 12 134, 60 лв. и лихва за забава в размер 2 406, 87 лв.; допълнителни вноски за ДОО в размер 7 544, 13 лв. и лихва - 1898, 44 лв; допълнителни вноски за ЗО в размер 4 715, 08 лв. и лихва – 1 186, 51 лв.; допълнителни вноски за ДЗПО – УПФ в размер 2 946, 93 лв. и лихва - 741, 59 лв.; както и за периода от 29.06.2015 г. до 31.12.2016 г. са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер - 61 776, 30 лв. и лихва - 17 045, 57 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Установеността му е подкрепена със събраните доказателства, че през процесните периоди ревизираният е извършвал продажби на стоки чрез куриерски услуги, предоставени от "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД. От спедиторските дружества е изискана информация и данни за извършените куриерски услуги на ревизирания, както и информация за суми, изплатени му чрез наложен платеж и банкови преводи. В отговор са представени обяснения, информация и файлове със снимки на документи за изплащането на парични средства, разходни касови ордери и данни за изпратени пратки от Н. Узунов. От "Еконт Експрес" ООД е представен и двустранно подписан договор от 21.05.2015 г. с ревизирания за ползване на преференциални цени на куриерски и пощенски услуги. Въз основа на предоставената информация за всички изпратени и получени пратки, парични преводи и наложени платежи, изплатени в брой, е констатирано, че ревизираният е получавал от "Еконт Експрес" ООД парични суми чрез наложен платеж в брой, а сумите за изпратените чрез "Спиди" ЕАД пратки са му превеждани по банков път. След като са обобщили представените от куриерските дружества данни за получени средства от ревизирания в табличен вид по дати, месеци и размер, органите по приходите са установили, че за ревизираните периоди Н. Узунов е получил приходи в размер на 420 635, 80 лв. от изпратени пратки на дрехи чрез "Еконт Експрес" ООД и 28 803, 91 лв. от пратки чрез "Спиди" АД, от които за 2014 г. неотчетените приходи от продажби възлизат на 6 718, 00 лв., за 2015 г. -общо в размер на 178 151, 82 лв. и за 2016 г. - общо в размер на 264 569, 89 лв. При тези констатации органите по приходите са съобразили, че продажбите на дрехи са осъществявани редовно от ревизирания в рамките на извършваната от него дейност по занятие и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Приели са, че продажбите на посочените стоки е основна търговска дейност за Н. Узунов, поради което получените приходи от тяхната продажба подлежат на облагане по реда на чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 ЗДДФЛ следва да се умножи с данъчна ставка 15 на сто на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. При определяне на годишните данъчни основи за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. ревизиращите са съобразили размерите на укритите приходи, а досежно размера на разходите за продажбите са отчели включена търговска надценка при продажбите в размер на 21, 46 % за 2014 г., 33, 50 % за 2015 г. и 39, 64 % за 2016 г. Така са изчислили разходи за дейността за 2014 г. в размер на 5 531, 03 лв., за 2015 г. - 133 447, 06 лв. и за 2016 г. - 189 465, 69 лв. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ те са изчислили съответната годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност, като са редуцирали сумите за ЗОВ. В резултат са определили дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, възлизащ за 2014 г. в размер на 96, 70 лв. главница и лихви за забава в размер на 37, 17 лв.; за 2015 г. - 1 866, 80 лв. и лихви - 527, 45 лв. и за 2016 г. – 10 171, 10 лв. и лихви 1 842, 25 лв. Органите по приходите са установили още, че към 31.05.2015 г. Н. Узунов е отговарял на изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като е достигнал оборот в размер на 57 728 лв., поддържан до 31.12.2016 г. Приели са, че ревизираният е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС най-късно до 14.06.2015 г. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС те са формирали извод, че Узунов дължи данък за облагаемите доставки по чл. 12, ал. 1 ЗДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При съобразяване на реализираните продажби и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС ревизиращите са определили данъчни основи по периоди и размери, конкретизирани в табличен вид в решението на решаващия орган при административния контрол, в резултат на което са установили допълнително дължим ДДС в общ размер на 61 776. 30 лв. и лихви за забава в размер на 17 045. 57 лв. В хода на съдебното производство са проведени единична и тройна ССчЕ, заключенията по които са обсъдени от съда наред с останалите доказателства по делото. Решаващият състав е съобразил, че изводите на експерта по единичната ССчЕ влошават положението на жалбоподателя, тъй като размерите на определените данъчни задължения и ЗОВ превишават установените с РА. Относно заключението по тройната ССчЕ съдът е съобразил, че вещите лица са изчислили данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ при съобразяване на представените от ревизирания документи, чието съдържанието не следва да бъде кредитирано. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Счел е, че между страните е безспорно, че ревизираният, без да е регистриран като едноличен търговец, е извършил в процесните периоди значителен брой продажби на родово определени вещи чрез куриерските услуги на "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД, за които е получил и съответни парични престации. Безспорно е също, че част от изследваните продажби са извършени от името и за сметка на ревизирания, а това е достатъчно основание да се приеме, че е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В тази връзка решаващият състав е посочил, че представените в хода на ревизията документи, с които Узунов е целял да докаже, че част от стоките са собственост на трети лица и именно те са получатели на доходите, не следва да бъдат кредитирани. Преценил е, че тези доказателства не кореспондират по между си и не установяват кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товаренето им, от кого са транспортирани, къде са разтоварени и от кого са приети. Подчертал е, че част от посочените физически лица отричат твърдените обстоятелства, а друга - не ангажират никакви доказателства, че са притежавали съответните количества дрехи. Приел е, че представените договори за посредническа дейност не променят формирания извод, тъй като не е установено, че е постигнат някакъв конкретен резултат от уговореното посредничество. Съдът не е споделил разбирането на жалбоподателя за приложимия подход при определяне на разходите от дейността му. Счел е, че разходите, определени от ревизиращите, са съобразени със средните стойности на надценка за бранша, с оглед на което точно са определени данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Първоинстанционният съд е съобразил, че през ревизираните периоди задълженото лице е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на родово определени вещи с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност следва да се квалифицира като стопанска. След като ревизираният е действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 ТЗ, то получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. Поради това е приел, че РА в частта, относно допълнително установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със следващите се лихви за забава, е законосъобразен. Същият краен извод е формиран и по отношение на определените с РА задължения по ЗДДС, вноски за ДОО, ДЗПО- УПФ и ЗО, ведно със следващите се лихви за забава. Първоинстанционният съд е приел, че регламентираната в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумптивна вярност на констатациите в РА не е опровергана от задълженото лице в хода на ревизионното и съдебното производство, с оглед на което предявеното оспорване се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици. В случая обект на облагане по ЗДДФЛ е реализираният доход/печалбата, а по ЗДДС – осъществените доставки. Тези обективни предели определят и предмета на спора, който се концентрира съответно върху факта на получаване от ревизираното лице на приходи от продажби, които не са декларирани и осъществяването на процесните доставки от задълженото лице. Неотносими към заявените касационни основания са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не е квалифицирал еднозначно дали получените от ревизирания парични суми са негови доходи или приходи. Това е така, тъй като наличието на релевантното за спора основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е обусловено от квалифицирането на придобитите средства като доходи или приходи, посочени в цитираната новела алтернативно, а от събраните данни за тяхното укриване. В този контекст принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в РА са направени въз основа на получените данни от трети лица - "Еконт експрес" ООД и "Спиди" ЕАД, които са представили дискове с файлове, в които в табличен обобщен вид са посочени изпратените от ревизирания пратки. Приложили са и файлове със снимки на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка и пощенски запис във връзка с нея. Тези дискове, съдържащи посочените файлове, съставляват веществени доказателствени средства, включващи електронни документи. Към данните, представляващи електронни изявления обаче не е добавен електронен подпис /вж. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014/, поради което авторството на електронното изявление в случая не е установено. Разпечатки от самите електронните документи не са представени, но дори и да бяха, то електронният документ си остава с битието на неподписан частен документ. По аргумент от чл. 71 ДОПК и чл. 184 ГПК веществените доказателствени средства не са негодни, а са допустими, относими и необходими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството е осъществено по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са субект в административния процес и в унисон с чл. 54, ал. 5 ДОПК, а представянето на данните на електронен носител в съдебното производство не е в противоречие с новелата на чл. 184, ал. 1 ГПК, която предоставя правна възможност, а не задължение за изготвянето на препис, заверен от страната. Действително, неподписаният документ има ниска доказателствена стойност, но следва да се подчертае, че данните, съдържащи се в тези таблици, систематизиращи първичните доказателствени средства, не са оспорени от ревизирания. В своите обяснения, дадени по реда на чл. 53 ДОПК в хода на ревизията, Узунов не е оспорил, че именно той е подател на всички пратки, посочени от куриерските дружества, както и, че е получил посочените парични суми по наложените платежи и банкови преводи. В тези негови обяснения на практика се съдържат извънсъдебни признания за неизгодни за задълженото лице факти, които се ползват с доказателствена сила относно установените обстоятелства за реализираните от задълженото лице облагаеми доставки, респ. получаване на приходите от тях в посочения размер. Поради това следва да се приеме, че наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК се подкрепя от събраните в хода на ревизията доказателства, респективно, че законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Според писмените обяснения на Узунов част от стоките, изпращани чрез куриерските дружества, са били негова собственост, а останалата са притежание на "Орегон" ООД, "Гордън Груп 68" ЕООД, "Явари" ЕООД, Г. Стоянова, И. Йончев, В. Стоянова и Б. Сергиев, като при продажбата им чрез пратки, изпратени пак от него, той е действал като комисионер, който впоследствие е възстановявал получените суми на дружествата. Именно тези твърдения на ревизирания са дефинирали спора между страните, чието разрешаване е обусловено от преценката на представените от задълженото лице относими доказателства – договори, приемо - предавателни протоколи и квитанции за платените суми. Всички те са частни диспозитивни и свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и чиято вярност, независимо дали е изрично оспорена от насрещната страна, обосновано е ценена от съда с оглед останалите събрани доказателства. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил, че при извършените насрещни проверки Б. Сергеев, Р. Стоянов и В. Стоянова не са представили поисканите им писмени обяснения и документи. Г. Стоянова изрично е заявила, че не познава Узунов, а от управителя на "Орегон" ЕООД е отговорено, че от 2011 г. дружеството не е извършвало каквато и да е дейност. И. Йончев също е заявил, че не е изплащал комисионни на ревизирания, въпреки, че е потвърдил, че му е предавал стоки за продажба по интернет, но не е индивидуализирал вида, количеството и цената на същите, за да е възможно да се обвържат с конкретна доставка чрез куриерите. От "Хрис 2013" ЕООД също не са декларирани доставки към Н. Узунов, а от "Голдън Груп 68" ООД не е осчетоводено внасяне на парични суми в касата на дружеството или по банкова сметка. От "Явари" ЕООД не са конкретизирани видът на предадените стоки и механизмът на доставката. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че представените доказателства не кореспондират по между си, а въз основа на съвкупната им преценка не може да се формира с необходимата степен на убедителност извода, че при процените доставки ревизираният е действал от чуждо име и за чужда сметка. С оглед доводите в касационната жалба следва да се посочи, че при сключен комисионен договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Обратно, търговският представител може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца и за негова сметка или от свое име за негова сметка, но това следва освен да е изрично уговорено в писмена форма /вж. чл. 32, ал. 2 ТЗ/, така и да се установява от издадените за процесните продажби товарителници и РКО. От ревизирания обаче не са ангажирани доказателства, че той е сключил в качеството си на търговски представител на друг търговец договора с "Еконт експрес" ООД, нито, че при изпращането на пратките със стоките същият е действал от името и за сметка на друг правен субект. Тъй като с тази доказателствена тежест Узунов не се е справил в хода на ревизионното и на съдебното производство, то обосновано първостепенният съд е достигнал до извода, че процесните наложени платежи, респ. банкови преводи са получени именно от ревизирания и за негова сметка във връзка с осъществени от него доставки на стоки на територията на страната, които са облагаеми такива по смисъла на ЗДДС и формиращи оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Законосъобразно е и заключението, че получените доходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ подлежат на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана по правилата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, обуславяща и дължимост на вноските за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО. Този извод не се променя от оплакването на касатора, че решаващият състав не е посочил причината, поради която не е кредитирал заключението по тройната ССчЕ. В мотивите на решението изрично е уточнено, че това заключение е изготвено при съобразяване на представените от ревизирания доказателства за твърдяните действия от чуждо име и за чужда сметка, с оглед на което и предвид тяхното некредитиране, съдът обосновано не е възприел изводите на тримата експерти. Неоснователно е оплакването на касатора, че в хода на съдебното производство е нарушено правото му на защита поради провеждане на открито съдебно заседение по време на извънредното положение на територията на Република България. Към 21.04.2020 г. липсва нормативна забрана за провеждане на открито съдебно заседение по производство, образувано по оспорване на РА по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, с оглед на което и предвид редовното призоваване на жалбоподателя за същото заседание не би могло да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопоризводствените правила. Несподелема е и тезата, че избраното от ревизиращите ниво на търговска надценка на бранша е произволно. Наведените доводи в тази връзка не са съобразени с разпределението на доказателствената тежест в процеса при проведена ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК именно ревизираният следва да опровергае верността на фактическите констатации в РА, включително и досежно въприетите размери на търговски надценки в бранша за процесните данъчни периоди. Тъй като същият не е ангажирал доказателства, които да установяват друго, то обосновано решаващият състав е приел, че данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ са точно определени. Изцяло в съответствие с приложимия материален закон е подходът на приходните органи при определянето на данъчни основи за облагане за неотчетените приходи от дейност, която е търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен тъговец, по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, при редуциране на разходите и приспадане на основание чл. 28 ЗДДФЛ на дължимите осигурителни вноски. В резултат точно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за всеки един от процесните данъчни периоди. От там коректно са установени и задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Спрямо тях в жалбата не са изложени никакви аргументи за незаконосъобразност на обалваното решение в тази му част, а осъществената от настоящата инстанция проверка сочи, че не е нарушен материалния закон. Законосъобразен е и изводът на решаващия състав, че в края на месец май 2015 г. ревизираният е достигнал облагаем оборот над 50 000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, с оглед на което и съобразно правилото на чл. 96, ал. 1 ЗДДС лицето е подлежало на задължителна регистрация по ЗДДС. Тъй като това не е сторено, то правилно с РА при прилагане разпоредбата на чл. 102 ЗДДС /в приложимата редакция/ е начислен ДДС за отчетни периоди от 29.06.2015 г. до 31.12.2016 г. включително в общ размер на 61 776, 30 лева, ведно със съответните лихви в размер общо на 17 045. 57 лева. Ирелевантни за дължимата преценка досежно правилността на обжалвания съдебен акт са твърденията, че към момента на изготвяне на касационната жалба касаторът е внесъл сумите за тройната ССчЕ, за заплащането на които е осъден с обжалаваното решение на основание чл. 77 ГПК. В тази му част съдебният акт има характер на определение, което по аргумент от чл. 229, ал. 1 АПК не подлежи на обжалване. То не е и изменяемо по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като с него не се разпределя отговорността за разноските между страните. Съгласно чл. 161 ДОПК възстановими са само реално направените разноски, но не и подлежащите на бъдещо събиране, макар и принудително. Тъй като частна жалба срещу решението, в частта му, имаща характер на определение, не е предявявана, то и не следва касационният състав да се произнася в настоящото решение с изричен прекратителен диспозитив. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 3653. 96 лв.. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Първо отделение на ВАС