Решение № 12763 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2010 г.

Решение № 12763 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Началник група "ООР" - ОДМВР Видин, инспектор Веселина Николова, срещу решение № 15 от 25.01.2010 г. по адм. д. № 297/2009 г. на Административен съд Видин, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу процесното разпореждане да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ответникът Явор Свиленов Георгиев, чрез процесуалния си представител, депозира възражение и писмена защита, в която поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отменено разпореждането от 23.10.2009 г. на ПИ при РПУ Видин, с което на основание чл. 55 от ЗМВР е разпоредено на Явор Свиленов Георгиев да не извършва подробно описаните в него действия, касаещи бившата му съпруга и членовете на нейното семейство. Присъдени са разноски. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Прието е, че жалбата е основателна, тъй като с издаването на разпореждането е било упражнено правомощието на полицейския орган насочено към предотвратяване на битов инцидент и същото има белезите на предупреждение, издадено на основание чл. 56 от ЗМВР. Посоченото основание чл. 55 от ЗМВР не съставлява фактическо и правно основание за издаване на акта. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Освен липсата на правно основание, налице е и пълно отсъствие на мотиви за издаване на оспорения акт. В разпореждането не са посочени фактическите основания, от които да се почерпи информация какво е наложило издаването му. Липсата на посочените задължителни реквизити на акта води до незаконосъобразност на същия. Като е отменил разпореждането по тези съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. При тези данни и при положение, че при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установиха касационни основания, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а на ответника да се присъдят направените разноски по делото за тази инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение