Решение № 2541 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 779/2015 г.

Решение № 2541 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 779/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Руска Георгиева Попова-Нецева, Юлия Живкова Нецева, Илияна Живкова Нецева и Зоя Илиева Дремджиева, всички от гр. Петрич против решение № 1753/29.10.2014 г. по адм. дело № 400/2014 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № I-С-102/16.05.2014 г. на кмета на община Петрич за премахване на незаконен строеж: "Гараж" с идентификатор 56126.603.2138.2 по КККР на гр. Петрич, намиращ се в кв. 184, ПИ 56126.603.2138. В жалбата ес излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна кмет на община Петрич писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен и извършен извън периодите за търпимост. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗУТ, както и необосновано. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице, решаващият съд установява фактите от значение за случая. Касае се за строеж, изграден въз основа на Разрешение на строеж и одобрен архитектурен проект от 14.04.2004 г., издадено на името на наследодателя на оспорващите. Разрешеният гараж е с размери 3,70/8,70 м, а на място е с 25 см по-голяма широчина, тъй като не е изградена предвидената с проекта стена на границата с УПИ ХХV-2137, а е използвана изградената през 2003 г. стоманобетонова стена на гаража в съседния имот /с което двата гаража са конструктивно свързани/. В нея са "насадени" колоните, в отклонение от конструктивния проект. Не е изградена и предвидената стена до жилищната сграда. Според вещото лице "Отклоненията могат да бъдат отстранени като се изградят основите, стената, колоните и надлъжната греда на границата със съседния УПИ, така както са предвидени в конструктивния проект". При тези данни, неправилно и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, административният орган и съдът квалифицират гаража изцяло като незаконен и подлежащ на премахване. В случая не се касае за строеж, извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект - чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Касае се за части от строеж, които не са изпълнени изобщо /две стени/ или са изпълнени в отклонение от проекта /три колони/. С последните е променена частично строителната конструкция, което е съществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, но то не е сред основанията за незаконност на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ - такива са само съществените отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Установените отклонения /трите греди/ неправилно са квалифицирани като такива по чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. За това липсват и мотиви в заповедта, което е самостоятелно основание за отмяната й. Оспорената заповед противоречи и на целта на закона, която е да се премахнат незаконните строежи или на части от тях. Когато се установи, че само част от строежа е незаконна, се разпорежда само нейното премахване, съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а не на строежа изцяло, както незаконосъобразно е постановено в разглеждания случай. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,