Решение № 9773 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. З., чрез назначения представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ адвокат Д. Топалова, против решение 4267 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело 788/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт М. Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като моли да бъде оставено в сила. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 4267 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело 788/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на М. А. З., гражданин на Сирия, непридружен малолетен, действащ чрез назначения си на основание чл. 25 ЗУБ особен представител - адвокат Д. Топалова, насочена против решение 2261 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ. С оспорения административен акт, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол от проведено с лицето интервю и справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ относно Сирийска арабска република/, представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и общодостъпната медийна информация, съдът е установил релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на обжалвания съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба с вх. 105450-5426 от 27.08.2024 г., първоначално депозирана от Х. А. и М. Д., за предоставяне на закрила на територията на Република България. Впоследствие М. Д. З. е подал самостоятелна молба за закрила с вх. 44288 от 02.09.2025 г. на ДАБ, като е регистриран като непридружен малолетен. Поради това, в хода на административното производство е представляван от представител, назначен с решение 2098 от 09.09.2024 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ. На основание чл.15, ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ Харманли е била уведомена и бил е определен социален работник, който да присъства при провеждане на интервюто и който е изготвил социален доклад. На 25.10.2025 г. е било проведено интервю със сирийския гражданин, в присъствие на преводач, на определения социален работник и на особения представител по чл. 25 ЗУБ. В хода на интервюто е заявил, че е напуснал Сирия нелегално заедно с баба си в края на юли 2024 г., влезли в Турция и там останали 10 дни, след което тръгнали за България. Разказал е, че е влязъл в България нелегално на 10.08.2024 г., през зелена граница, с още 35 човека. Изрично е заявил, че в Сирия не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради религията си, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не му е оказвано насилие, не бил арестуван и не бил осъждан. В Сирия останали баща му, майка му и един негов брат. Като основна причина за напускането на Сирия молителят сочи, войната и несигурността, както и че икономическото положение било много лошо, нямало ток и вода, а той като млад човек нямал бъдеще.Това го принудило заедно с баба си да тръгне за Европа, в търсене на по-добро бъдеще. От представените в хода на административното производство семейна книжка и преписка за актуално състояние на гражданин са били установени родителите на детето, но не е посочено име на баба по бащина или майчина линия. При тези данни, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. При съобразяване на чл. 6а ЗУБ, подробно е обсъден най-добрият интерес на детето. В обжалваното решение административният съд е приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т. ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия/ административният съд е счел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които, възприети от касационната инстанция, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, включително с оглед възможността, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че съдът е взел предвид представените по делото справки от ДАБ, но не е анализирал обстойно информацията съдържаща се в тях относно приложимостта й спрямо хипотезата на чл.9, ал.1, т. 3 ЗУБ, както и относно общата обстановка в Сирия към настоящия момент, която е коренно променена от последните събития в страната. Всички обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ са били задълбочено изследвани, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение са и обстоятелствата, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че в Сирия останали баща му, майка му и един негов брат. Независимо от това и за допълнителна обоснованост на изводите си относно актуалната ситуация в Сирия, съдът е обсъдил представената пред него справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. , както и други източници на информация /БНТ, БТВ, Нова,DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др./, въз основа на които е констатирал, че според ВКБООН в периода от 8 декември 2024г. до 06.03.2025 г. близо 303 400 хиляди сирийци са се завърнали в страната си, а въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26.02.2025 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 423 семейства /общо 1342 души/ се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1796 семейства /общо 6995 завърнали се лица/ в цяла Сирия. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че съдът е следвало да се позове не само на представените от ДАБ справки, който подход противоречи на методологията за Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, а и на общодостъпни източници и най-вече информация за страните по произход, публикувана на поддържаната на интернет-страница www.ecoi.net. Представените справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Що се отнася до информацията, публикувана на интернет страницата www.ecoi.net /информационна система за страните на произход на отдела ACCORD на Австрийския Червен кръст/, настоящата касационна инстанция следва да отбележи, че същата е изцяло на английски език и по аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 АПК може да бъде използвана за нуждите на производството само ако е придружена от превод на български език. В случая не се установява необходимост от изследване на поместените там данни, тъй като съдът е извършил подробна и мотивирана оценка на обстановката по сигурността в Сирия не само въз основа на официалните справки на ДАБ, а и след преценка на цитираните по-горе медийни материали на български език. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията, визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,