Решение № 1227 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2018 г.

Решение № 1227 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"-В. и от М. Милков, чрез адв. Каравасилева против решение № 1567/18.07.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 387/2018 г., с което е отменен РА № Р-03000317000524-091-001 от 29.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., в частта, с която на М. Милков са установени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. за разликата над 13 463, 08 лв. до 19 494, 57 лв. и съответни лихви. Отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в останалата част. В касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"-В. са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, в частта, в която е отменен РА № Р-03000317000524-091-001 от 29.08.2017 г., потвърден с решение № 405 от 24.11.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В., с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г., за разликата над 13463, 08 лв. до 19494, 57 лв. и съответните лихви. По делото е постъпил отговор от М. Милков срещу касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"-В. В касационната жалба на М. Милков се твърди неправилност на решението. Твърди се, че решението е неправилно, т. к. РА е нищожен, т. к. не е подписан от един от състава на ревизиращите. Иска се отмяна на решението на Административен съд-В., като необосновано-основание по чл. 209, т. 3 АПК. Наред с това са изложени доводи, за незаконосъобразност на решението, поради липса на основания за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението, както и на РА, в частта, в която жалбата е отхвърлена, както и присъждане на разноски. В с. з. директора на дирекция "ОДОП"-В. не се представлява. Постъпили е молба от проц. представители на директора на дирекция ОДОП-В., за даване ход на делото и становище по същество. Иска се присъждане на разноски в размер на 1773 лв. Постъпила е и молба от М. Милков, чрез адв. Каравасилева. Изразява становище за неправилност на решението, в частта, в която жалбата е отхвърлена като неоснователна. Не се претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на М. Милков е установен данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 19 494, 57 лева и за 2015 г. в размер на 15005, 63 лв. и съответни лихви Ревизията е проведена по реда на чл. 122, и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи с имущественото състояние на лицето през ревизирания период. За да отмени ревизионния акт, в една част и отхвърли жалбата като неоснователна в останалата, съдът е приел, че РА е издаден в резултат на надлежно образувана и проведена ревизия. Проверил е и е установил подписването му с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като негови автори и е обосновал извод, че е издаден от компетентен орган. Нарушения на производството по провеждане на ревизията не са констатирани. По материалната законосъобразност на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, съдът е посочил, че не се оспорват от жалбоподателя сумите, включени от органа по приходите в РД таблици за извършена съпоставка на приходи и разходи, като тези суми съдът е приел, че се установяват по безспорен начин. В касационната жалба на М. Милков се твърди, че неправилно е прието от органа по приходи, че началното салдо към 01.01.2011 г. е в размер на 5000 лв., като неоснователно не са кредитирани парични средства получени по договори за заем за периода 2007-2009 г. в общ размер на 201800 лв. Приел е, че по делото не са събрани доказателства посочените физически лица да са предали на Милков посочените парични средства. От представените писмените доказателства и свидетелски показания на майката и бащата на Милков съдът е приел, че към 01.01.2011 г. лицето не е разполагало с посочените суми. Обоснован е извод, , че при определяне на началното салдо към 01.01.2011 г. следва да бъдат взети предвид установените разходи в общ размер на 355123 лв., от които за закупуване на земеделска земя 70123 лв. и вноски на ревизираното лице към дружество "Милков инвест" ЕООД общо 285 000 лв. и получени приходи преди ревизирания период в размер на 303144, 03 лв., т. е. не са налице налични средства към 01.01.2011 г. В хода на ревизията за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. органите по приходи са установили съответствия, определени по приетата от тях формула, след компенсиране несъответствие на съпругата му. обосновано съдът е приел, че тези суми следва да се вземат предвид, като налични парични средства в брой. В РА органите по приходи са извършили анализ на приходите и разходите за посочения период и са установили превишение на приходите над разходите. Това превишение съдът е приел, че следва да намери отражение като налични парични средства за следващ период. Така е установено съответствие за 2011 г. в размер на 13754, 69 лв., което следва да се вземе предвид, като налични парични средства за 2012 г., поради което за 2012 г., при извършена съпоставка по приложената от органите по приходи формула е налице съответствие в размер на 38945, 40 лв. Сумата следва да намери отражение, като налична за 2013 г., поради което за 2013 г. е налице съответствие от 60 314, 83 лв., което следва да се съобрази за 2014 г., при което ще е налице несъответствие в размер на 134630, 58 лв. За 2015 г. няма да са налице парични средства, поради което ще е налице установено от органите по приходи несъответствие в размер на 194945, 41 лв. Посочено е, че данъчната основа за облагане за 2014 г. е в размер на 140 303, 52 лв. и дължимият данък е в размер на 14030, 35 лв., внесен в размер на 567, 27 лв., за довнасяне-13463, 08 лв. За 2015 г. съдът е посочил, че не се установяват налични парични средства. Данъчната основа за облагане е в размер на установената от органите по приходите. С тези мотиви съдът е отменил определените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. за разликата над 13463, 08 лв. до 19494, 57 лв. и съответни лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението е правилно постановено. Не се спори, че ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, т. к. в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е извършило разходи, превишаващи получените приходи, като е определен и срок за представяне на доказателства. Връчено е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК Установено е, че за ревизираните периоди 2011, 2012 г. и 2013 г. е налице съответствие между стойността на имуществото и направените разходи, и декларираните и/или получените от него доходи, а за 2014 г. и 2015 г. е установено, че разходите надвишават приходите, съответно с 194945, 41 лв. за 2014 г. и 150055, 85 лв. за 2015 г. За налични суми в брой към 01.01.2011 г. органите по приходи са приели сумата от 5000 лв. Съответствието, респективно несъответствието е получено, като разлика между сбора на налични средства в началото на периода/колона 2 от справката в РД/, постъпленията/колона 3 и сбора на разходите /колона 4 и парични средства в края на периода/колона 5/, по формулата к. 2+к. 3-к. 4-к. 5. Неоснователно е възражението на ревизираното лице, че неправилно за 2011 г. в хода на ревизията е определено начално салдо за 2011 г. в размер на 5000 лв. Обосновано съдът е приел от представените писмени доказателства и разпита на свидетели, че на ревизираното лице не са предоставени съгласно договори за заем получени парични средства преди 2011 г. С. З., Иванов, Караморов и Донев в свидетелските си показания са посочили, че са предоставили средства за необходими на жалбоподателя за бизнеса му. Обосновано съдът е приел, че дори да са имали възможност посочените физически лица да предоставят парични средства в заем на ревизираното лице, дружеството на жалбоподателя е учредено според негови твърдения 2007-2009 г. Следователно тези суми не могат да се приемат като налични средства към 01.01.2011 г. Според писмените доказателства по делото и показанията от разпита на родителите относно предоставени парични средства в размер на 50 000 лв., обосновано съдът е приел, че дори и да е имало такава възможност, същите отново са за подпомагане бизнеса на ревизираното лице, т. е. през 2007-2009 г. Така съдът обосновано е приел, че към 01.01.2011 г. не са налице налични парични средства, освен установените в хода на ревизията в размер на 5000 лв., видно от РД. Обосновано съдът е посочил, че са основателни твърденията на ревизираното лице, че положителните остатъци по години, получени при съпоставяне на доходите и разходите му за данъчни периоди 2011 г., 2012 г. и 2013 г. следва да намерят отражение за следващи данъчни периоди. Правилно е прието, че за 2011 г. не е налице несъответствие на разходите. Видно от РД е налице превишение на парични средства в размер на 13 754, 69 лв. Началното салдо е в размер на 5000 лв., както е прието от органа по приходи. Постъпленията са в размер на 17 963, 80 лв., разходите са в размер на 9209 лв. Сумата в размер на 13754, 69 лв. следва да намери отражение, като начално салдо за 2012 г. Така, след съответни изчисления съдът обосновано е приел, че за 2012 г. и 2013 г. не е налице превишение на разходите, над приходите, респективно основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за разлика от 2014 г., където е е налице несъответствие от 134630, 59 лв. За 2015 г., предвид констатираното несъответствие за 2014 г. правилно е установено, че не са налице налични парични средства в началото на периода, поради което и е налице установеното от органа по приходи несъответствие на разходите над приходите, в размер на 150055, 85 лв. Правилно е отменен РА в посочените части и е установен данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. за разликата над установения с РА в размер на 13 463, 08 лв. до 19 494, 57 лв. и съответни лихви. Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, ОСМО отделение,