Решение № 5339 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2013 г.

Решение № 5339 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Репорт-Христо Цветков" срещу Решение № 411/16.07.2013 г., поставено по адм. дело 204/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 061201844/29.10.2012 г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП оспорва чрез юрк. Цацинова в писмен отговор касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на едноличния търговец против ревизионен акт № 061201844/29.10.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на съдът е счел, че издаването на процесните фактури за доставчиците е необосновано, а отразеният в тях ДДС, е начислен неправомерно поради липсата на облагаема доставка. Наличието на данъчен документ, съдържащ ДДС без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, не поражда право на данъчен кредит. Приходният орган законосъобразно е констатирал на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, че данъкът се явява неправомерно начислен и е отказано правото на неговото приспадане. Процесните фактури не отговарят на изискванията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 226 от Директива 2006 г. /112/ на Съвета. Те не съдържат информация за характера, предмета и датата на реализация на престацията. Не са ангажирани и доказателства, че именно соченият доставчик е извършил процесните доставки. Липсват РКО за получените от касата на жалбоподателя суми, които да се регистрират в касовата книга, а и такава не е водена. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Относно непризнато право на приспадане на ДДС по 16 фактури, издадени от доставчика "Еврострой" ЕООД през данъчни периоди м. 8, м. 9, м. 10, м. 11, м. 12 на 2007 г., м. 2, м. 3, м. 4, м. 7, м. 9, м. 10 и м. 11 на 2008 г. и м. 03.2009 г. в общ размер от 7863,40 лв., документиращи доставки на: СМР, СМР по договор и СМР по договор и акт. Правилно е прието от административния съд, че фактурите не отговарят на изискванията на разпоредбата на чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, нито на транспонираната разпоредба на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Според данните от фактурите, извършено е СМР по договор, но никаква друга релевантна информация не се съдържа във фактурите, нито е налице препращане към конкретен договор. При това положение съдържанието им не отговаря на изискванията на разпоредбите на Директивата (чл. 226, т. 6), респ. на ЗДДС (чл. 114, ал. 1, т. 9). Намиращите се на гърба на фактурите и прикачени изявления, не могат да се възприемат като разшифровки на престацията, нито като някакви спецификации към фактурите, тъй като липсва отбелязване, че са към съответната фактура, нито пък има подпис на лицето, направило съответното волеизявление. В решението си по дело С - 271/12 Съдът изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. В процесните случаи няма нито сигурна одитна следа при доставчика за предоставяне от негова страна на услуги идентични на процесните, няма и потвърждение, че именно доставчикът е извършил тези операции. Липсват доказателства за отчетен приход и за ефективна икономическа изгода от предоставянето на такива услуги. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, тоест не е констатирало никаква релевантна информация касателно сделките. Представените касови бонове са нечетливи, въпреки отразеното от ВЛ, че те идентифицират касово плащане. Следва обаче да се посочи, че не са представени РКО за получените от касата на жалбоподателя суми, които да се регистрират и в касовата книга, каквато не е водена. Вещото лице е дало заключение за разходите по фактурите към прихода, отчетен по повод на тези разходи, но изрично е посочило, че той е под условие, че отправната точка за това е определяне на съответен обект, на който услугите се претендира да са извършени и то по устно обяснение на управителя на жалбоподателя. Подчертано е от експерта, че това е наложено от непълнотата на фактурите и другите документи. В частта по ЗДДФЛ: За данъчните 2007, 2008 и 2009 г. е преобразуван ФР на търговеца в посока увеличението му по реда на чл. 77 от ЗДДФЛ, респ. чл. 26 от ЗДДФЛ с основите по фактурите на посочения доставчик, по които е отречено приспадането на ДДС, като в резултат са получени ФР, както следва: за 2007 г. - 15 088 лв., за 2008 г. - 27 246 лв. и за 2009 г. - в размер от 5479 лв., върху които суми са приложени и съответните данъчни ставки. За да преобразува финансовия резултат, администрацията е формирала основите за облагане с прекия данък за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец по реда на материалния закон, посочвайки, че е налице разпоредбата на н чл. 77 от ЗДДФЛ. Освен това, при положение, че съдът е установил в частта по ЗДДС фиктивно фактуриране, то правилно е посочено, че то съставлява форма на проява на злоупотреба с ДДС и е увеличен ФР за трите години с основите по фактурите на доставчика "Еврострой" ЕООД. Относно частта, с която за данъчен период 2008 г. е определена данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК чрез установяване на несъответствие между разполагаемите в брой средства и действително направените разходи в размер от 8 227, 30 лв., приета като основа, върху която е определен и следващия се данък. Правилни са и изводите на съда, че оборота и паричния поток на едноличния търговец, касае само търговеца, но не и неговия собственик. Неподкрепени с доказателства остават твърденията на жалбоподателя Цветков, че сина му е подпомагал същия със суми изпращани от чужбина. Обосновано е посочено, че формираният облагаем доход е годишен резултат от дейността на търговското предприятие, които не формира паричен поток в брой в имуществото на физическото лице, негов собственик. Разноски: С оглед на резултата по спора съдът не присъжда разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение