Решение № 2939 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2012 г.

Решение № 2939 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2012 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Силвия Иванова Андонова против решението от 25.10.2011 г. по адм. д. № 491/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, в частта в която е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София, в която част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което същият да бъде отменен и да й се признае правото на обезщетение във фаза първа на административното производство по ЗОСОИ. Ответникът Областен управител на област София в писмено становище и устно в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Миладин Костадинов Йорданов, Ива Александрова Дамянова и Яна Александрова Дамянова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице посочените от касатора отменителни основания. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Силвия Иванова Андонова, лично и като наследник на Мария Миладинова Миланова, на Ива Александрова Дамянова и Яна Александрова Дамянова, като наследници на починалата жалбоподателка Виолета Костадинова Дамянова, и на Миладин Костадинов Йорданов срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София по преписка № РД - 97 - 00 - 6982 по подадено заявление от 23.11.1998 г. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ, поради изрично произнасяне в полза на Силвия Иванова Андонова със заповед № РД - 21 - 006 от 27.05.2009 г. и неоснователност на жалбите на останалите жалбоподатели, тъй като не са наследници на бившия собственик Вълкана Миладинова Юрданова. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Със заповед № РД - 21 - 006 от 27.05.2009 г., на основание чл. 32, ал. 1от ЗА, чл. 5, ал. 3 във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ, § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОСОИ, заявление с вх. № РД- 97-00-6982/23.11.1998 г. и молба на Силвия Иванова Андонова, като наследница на Вълкана Миладинова Юрданова, е уважено искането на Силвия Иванова Андонова за обезщетяване с компенсаторни записи за имот, находящ се на бул. "Димитър Петков" № 75, ет. 3, представляващ 1/2 ид. ч. от два апартамента "А" и "Б", състоящи се от две стаи, кухня и антре и съответната с 1/6 ид. ч. от терена, двора и всички общи части на имота, съставляващ парцел ХVIII, кв. 172, м. "Центъра" с общо застроено и незастроено място от 430 кв. м. Тази заповед е съобщена на Силвия Иванова Андонова на 27.05.2009 г., не е обжалвана и е влязла в законна сила. При наличието на същата и с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК, като е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото към момента на приключване на устните състезания, правилно съдът е приел, че презумпцията за отказ е оборена, тъй като до постановяване на решението на ВКС от 26.06.2007 г. по гр. д. № 438/2006 г. е било налице висящо производство по исковете по чл. 7 от ЗВСОНИ, което е препятствало възможността административният орган да се произнесе, а и впоследствие искането на Силвия Иванова Андонова е уважено изцяло и затова жалбата й е неоснователна. Жалбите на останалите жалбоподатели са неоснователни, тъй като не са наследници на бившия собственик Вълкана Миладинова Юрданова. В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. От изложеното е видно, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които се извличат от съдържанието на касационната жалба на Силвия Иванова Андонова. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от това на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение