Решение № 7071 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Т.Илиев, против решение 5104/13.02.2025г., постановено по адм. дело 12396/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 11335/30.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново такова по същество на спора, с което да бъде отменен административния акт. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон, поради което отправя искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и решението на първоинстанцицонния съд да бъде потвърдено. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 5104/13.02.2025 г., постановено по адм. дело 12396/2024 г. на Административен съд София -град е отхвърлена жалбата на Ф. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 11335 от 30.10.2024 г. на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изисквания за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът счита, че правилно административния орган е преценил, че при проведеното с чужденеца интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се обоснове извод за опасения от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е приел, че правилно административния орган е установил, че изложените от кандидата мотиви за напускане на Сирия не са правно значими за търсената защита. Кандидата изрично е заявил, че не е бил насилван по никакъв начин или заплашван, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход. Заплахи не са отправяне и към семейството му. Соченият основен мотив за напускането на Сирия е общата обстановка на несигурност в страната и военните действия. На следващо място административния съд е счел, че не е налице хипотезата на чл.8, ал. 9 от ЗУБ. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервю на 26.07.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че Ф.А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с войната и влошената обща обстановка там. Пред интервюиращия орган чужденецът не е направил твърдения да е лично заплашван в страната си на произход. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие. Правилно първоинстанционният съд е приел за правилен извода на административния орган за неоснователност на искането на Ф.А. за предоставяне на статут на бежанец. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Ф.А., включително и актуалната обстановка в страната му на произход при постановяване на съдебното решение, както и на настъпилите по-късно събития на територията на страната по произхо. Правилно Административен съд - София-град е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив- изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От последните актуални справки, представена пред настоящата инстанция, също подкрепя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Твърденията на касатора, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е необосновано. Въпреки приетите твърдения, посочените от Ф.А. лични мотиви за желанието му да живее в Република България, не попадат в обхвата на ЗУБ, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилна преценка на доказателствата относно ситуацията в Сирия, базирана само върху справките, представени от ответника. По повод на това възражение следва да се отбележи, че представените справки, изготвени от специализирана дирекция при ДАБ и съдържащи информация за актуалната ситуация в държавата по произход, представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и се ползват с материална доказателствена сила, поради което те обвързват съда да приеме, че при извършената от издателя им проверка са установени фактите, които са удостоверени в тях, като в случая те не са опровергани, тъй като от жалбоподателя не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговото становище. Следва да се посочи, че справката е изготвена в съответствие с "Методологията на Агенция на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни източници на информация. В справката не се съдържат мнение, оценка или анализ на ситуацията в дадената държава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение