Решение № 6479 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 913/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 срещу решение 1457 от 20.11.2024 г. по адм.д. 374/2024 г по описа на Административен съд Габрово, с което е отменено Решение РД-02-14-1672/16.09.2024г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014- 2020 г. за отказ за верификация и плащане по направено искане за окончателно плащане на разходи в размер на 177 240 лева по административен договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOР001-8.006-0006-0004-С01 на Община Севлиево. Сочи, че актът за отказ от верификация е от 16.09.2024 г., а процедурата по администриране на нередност е започнала с писмо с изх. 99-00-6-23 от 18.01.2024 г. Счита, че УО на ОПРР правилно приложил основанията на чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като касаят разходи за Участие в специализирани обучения, програми за обмен на опит и добри практики, семинари, работни групи и др. за повишаване капацитета на бенефициентите в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) за програмен период 2021-2027 г., включително на принципа peer to peer в страната и в чужбина с други общини за подготовката на инвестиции за градско развитие и функционални зони. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна, в случай, че не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно тълкуванията на СЕС по дело С- 438/22 г. Ответната страна е представила писмен. отговор. Счита, че кумулативното използване на алтернативно приложими материални норми по чл. 64, ал.1 и чл. 57 ЗУСЕФСУ е основание правилно административният съд да отмени обжалвания акт. Счита, че условие да се открие процедура за администриране на нередност по т. 22 от Приложение 1 към чл.2 от Наредбата за посочване на нередности следва да е налице влязъл в сила акт на КЗК, с който е установено нарушение на чл. 15 ЗЗК, а не сигнал за съмнение за наличие на нарушение. Претендира разноски по представен списък за адвокатско възнаграждение в размер на 11 580 лв., с ДДС. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред съда акт не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 177 240 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени в искане за окончателно плащане, поради несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 на ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), което се явява правно основание за отказ от верификация и плащане. Засегнатите разходи не отговарят на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), съгласно която разходите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. С оглед на стартирала процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 3 9 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), засягаща заявените разходи, към момента не е налице съответствие на разходите с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 3 9 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), поради което се явяват недопустими разходи на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 3 9 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), разходите по договори ОП - 34 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител Еврика ЗМ ЕООД, ОП - 35 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител Еврика ЗМ ЕООД и ОП -36 от дата 26.09.2023 г. с изпълнител Еврика ЗМ ЕООД, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на твърдения за нарушения, описани в регистриран сигнал 2375, в размер на 100% от съотносимите разходи, включени в настоящото искане за плащане, не се верифицират и плащат. При преглед на представената документация е установено, че в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които е започнала процедура по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 3 9 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ). по сигнал за нередност 2375, с писмо с изх. 99- 00-6-23 от 18.01.2024 г. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО на ОПРР 2014-2020 отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансова корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 3 9 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), са отказани за верификация и плащане разходи, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на съмнението за нередност. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че правомощието на органа да откаже верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не е свързано с правомощието му да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като са две самостоятелни, обосновани от различен фактически състав, основания. За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Отказът да бъде верифицирана конкретно заявена от бенефициер парична сума е недопустимо да бъде правно основан едновременно на материално правните норми на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като са две напълно самостоятелни основания, които се черпят от различни фактически състави и имат различни правни последици. Влизането в сила на акта, с който конкретна, искана от бенефициера парична сума не е верифицирана на основанията посочени чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ има за последица окончателно и непререшимо квалифициране на този разход като недопустим за безвъзмездно подпомагане. Обратно, влизането в сила на акта с който определен разход не е верифициран за изплащане на някое от основанията по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, няма за последица окончателното му квалифициране като недопустим. Съобразно посочената норма от закона, този разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Приел, че при положение, че е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, съдът не може да отмени акта на основание чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ако са налице основания за отмяната му, следователно актът е издаден при съществено процесуално нарушение. Няма как да се постанови диспозитив на съдебно решение, че се отменя акта на основание чл. 57 ЗУСЕФСУ, а оставя в сила акта на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ. При положение, че е било налице основание да се издаде акт по чл. 64, ал. 1, предложение второ, ЗУСЕФСУ, съгласно която в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, УО е следвало да спре производството по отказ за верификация по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, до приключване на процедурата за налагане на финансова корекция поради нередност, с влязъл в сила акт. В случая дори да се приеме, че е налице започнало производство по администриране на нередност в резултат на посоченото в писмо изх. BG16RFOP001-8.006-0004-С01-М016 от 18.01.2024г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН 2020 сигнал 2375, стартирала с писмо изх.99-00-6-23/18.01.2024г. за възможни нередности, не е възможно постановения от административния орган резултат да бъде оставен в сила, именно защото е основан и на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, при което положение би се преклудирала възможността, бенефициента отново да включи тези два разхода в следващото искане за плащане. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че оспорения административен акт е издаден на различни правни основания - чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, предложение второ / в редакцията разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство/ и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в хипотезата започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане/, поради което е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила като основание за отмяната му. Няма спор, че е образувано производство по администриране на сигнал за нередност, законосъобразността на което не може да се поверява в настоящото производство. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, предложение второ, в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В случай, че разходите не се верифицират на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, предложение второ, при прекратяване на производството по администриране на нередност, разходите подлежат на верификация. В случая искането е за окончателно плащане, поради което за да се откаже верифицирането на разходи на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ,/разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство/, следва да е налице влязъл в сила акт за финансова корекция по т. 22 от Приложение 1 към чл.2 от Наредбата за посочване на нередности, поради което както е приел съдът, УО е следвало да спре производството по искането за окончателно плащане до приключване на производството по администриране на нередност. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. С оглед материалният интерес на делото ориентировъчното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2 т. 5 от Наредба 1 /2004 г. е в размер на 11739.60 лв., делото е с фактическа и правно сложност, поради което не е налице основание за намаляването му. УО не твърди изрично, че делото не е с фактическа и правна сложност. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение