Решение № 2393 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2017 г.

Решение № 2393 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на вътрешните работи срещу решение № 11874 от 09.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2907 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че решаващият състав не е преценил правилно и в неговата съвкупност целия доказателствен материал, в следствие на което е достигнал до неправилни правни изводи и е постановил решение противоречащо на закона. Противно на възприетото от съда заповед рег. № 8121К-5328 от 23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити на чл. 210, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Видно от нея и от приложените доказателства, жалбоподателят не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на И. П. Г. на организирания на 24.01.2015 г. туристически поход, времето на провеждане на футболен мач и получаване на контузия от служителя. Не е изискал списъка с присъствалите служители, който се явява задължителна част от заповедта за провеждане на похода. Приел е за достатъчно едно сведение от служител, участвал във футболния мач за доказателство, въпреки че в него не са посочени място и час на провеждане. Допуснал е като свидетел да бъде вписан В. К., без при съставяне на протокола за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука (№ 1 от 10.02.2015 г.) да е имало изготвено от него писмено сведение. Неправилен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарно разследващият орган е обсъдил всички доказателства, включително тези посочени от жалбоподателя в писмените обяснения. При преценката за осъществяване на нарушенията са обсъдени медицинско удостоверение № 103 от 19.06.2015 г. на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Министерство на вътрешните работи (МВР) и разпореждане № 5 от 02.02.2015 г. та Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Д.. Обсъден е и е взет предвид факта, че участник в спортната среща е и заместник-директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР - Д.. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, по съществото на спора, с което жалбата на служителя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. С. Ж., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 11874 от 09.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2907 по описа за 2016 г. на ВАС, пето отделение, е отменена заповед рег. № 8121К-5328 от 23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на М. С. Ж. сумата от 10, 00 лв. - разноски по делото. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че по повод анонимен сигнал за неправомерни действия на служители на ОД на МВР - Д., за определяне на инцидент с И. П. Г., разследващ полицай в същата дирекция, за трудова злополука, от министъра на вътрешните работи е назначена комисия, която е извършила проверка (заповед № 8121з-1131 от 14.09.2015 г.). Проверката е приключила със справка рег. № 8121р-38687 от 31.10.2015 г., в която комисията е достигнала до заключение, че футболният мач между служители на ОД на МВР - Д., проведен на 24.01.2015 г., в служебно време, вместо предвидения за същата дата поход, при който полицай И. Г. е претърпял инцидент, не трябва да се приема като част от първоначално определеното служебно мероприятие, тъй като е проведена на място, което не е вписано в заповедта за провеждане на похода и без да е уведомено ръководството на дирекцията. Комисията е констатирала, че през периода 28.01.2015 г. - 10.02.2015 г. жалбоподателят Желев, като чл. на комисия за разследване на трудова злополука, не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на Георгиев на туристически поход, не е изискал списък на присъствалите служители и е приел за доказателство едно единствено писмено сведение, в което не са посочени място и час на провеждане на футболната среща. В справката е посочено също, че Желев е допуснал като свидетел да бъде вписан В. К., без последният да е дал писмено сведение. Разследващият орган е приел, че допуснатите нарушения подлежат на санкциониране с дисциплинарно наказание "порицание", но с оглед настъпилите имуществени вреди, поради изплатеното на Георгиев обезщетение, е достигнал до извод, че извършеното от Желев следва да се квалифицира като нарушение по чл. 202, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е предложил на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В този смисъл е и предложение рег. № 357р-11418 от 17.12.2015 г. на директора на ОД на МВР - Д.. Жалбоподателят е запознат с констатациите в справката и с предложението и е поканен да даде писмени обяснения, които е представил на 15.12.2015 г. След като се е запознал със справката, предложението, събраните доказателства и с обясненията на служителя, министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121К-5328 от 23.12.2015 г., предмет на оспорване, с която е приел, че жалбоподателят следва да носи отговорност за това, че през периода 28.01.2015 г. - 10.02.2015 г., като чл. на комисия за разследване на трудова злополука, не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на Георгиев на туристически поход, не е изискал списък на присъствалите служители, приел е за доказателство едно единствено писмено сведение, в което не са посочени място и час на провеждане на футболната среща, допуснал е като свидетел да бъде вписан В. К., без последният да е дал писмено сведение, както и че в резултат на констатациите на пострадалия служител е изплатено обезщетение, с което на ОД на МВР - Д. е причинена финансова щета. На тази база дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал поведението на Желев като неизпълнение на служебни задължения, от което са настъпили значителни имуществени вреди - нарушение по смисъла на чл. 202, ал. 1 от ЗМВР и е наложил на служителя дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, поради което тя трябва за бъде отменена. Изложил е, че заповедта не съдържа описание на конкретни нарушения. Въпреки, че в нея е описано поведението на служителя, не е посочено кои свои задължения същият не е изпълнил и съответно какво е бил длъжен да направи, за да се приеме, че поведението му е в противоречие с изискванията за изпълнение на възложената му задача. Действията на служителя са квалифицирани като "неизпълнение на служебни задължения", без да са посочени нормите, които регламентират тези задължения и на които извършеното от служителя противоречи. Приел е, че в противоречие с изискванията на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР заповедта е постановена, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани и оценени всички доказателства, включително тези, посочени от държавния служител в писмените му обяснения. Посочил е, че не са обсъдени медицинско удостоверение № 103 от 19.06.2015 г. на ЦЕЛК - МВР и разпореждане № 5 от 02.02.2015 г. на ТП на НОИ - Д., които квалифицират увреждането на здравето на полицай Георгиев, претърпяно на 24.01.2015 г. по време на служебно спортно мероприятие, като трудова злополука. Не е взет предвид и обсъден фактът, че участник в спортната среща е и заместник - директорът на ОД на МВР - Д., посочен и като свидетел на инцидента, което опровергава заключението на дисциплинарно разследващия орган, че футболната среща е проведена без значението на ръководството на дирекцията. Не е обсъден и фактът, че изводите на комисията, разследваща злополуката с Георгиев, не засягат въпроса за изплащане на обезщетение на пострадалия полицейски служител и не могат да се приемат като основание за изплащане на такова, а следователно и да обосноват възприетата квалификация на нарушението. Не е съобразено обстоятелството, че дори да са налице известни непълноти в разследването на претърпения от полицай Георгиев инцидент, то те не засягат правилността на установените релевантни факти, а именно, че на 24.01.2015 г. по време на организирано служебно спортно мероприятие, в присъствие на колеги, служители в ОД на МВР - Д., полицай Георгиев е претърпял счупване на дясната китка. Предвид посоченото съдът е приел, че предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта основание (чл. 202, ал. 1 от ЗМВР) не са осъществени. Счел е, че описаното в заповедта поведение на Желев не сочи на неизпълнение на служебни задължения и не очертава състава на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Разследването на инцидента с полицай Георгиев е извършено от комисия, а не еднолично от Желев и не може да се приеме, че именно поведението на Желев е довело до неправилното решение на комисията. Изплащането на парично обезщетение на законно основание - трудова злополука, не може да се определи като имуществена вреда за органа по назначаването и за ръководената от него администрация, както и да се приеме за последица от действията на служител, ангажиран с разследването на този правопораждащ факт. Обезщетението на пострадалия служител е изплатено съгласно заповед на директора на ОД на МВР - Д. и основание за това са решение на ЦЕЛК- МВР и разпореждането на ТП на НОИ - Д., но не и протокол № 1 от 10.02.2015 г. на комисията за разследване на трудовата злополука. Поради това хипотезата на чл. 202, ал. 1 от ЗМВР също не е осъществена. Решението е правилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на Желев е прието, че извършеното от него е дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание", но предвид нанесените финансови вреди на ОД на МВР - Д. (изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати на И. П. Г.), деянието му е съставомерно по чл. 202, ал. 1 от ЗМВР (нарушения по чл. 200 или чл. 201, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР, за които се предвижда дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"). За да се приеме изводът на административния орган, за наличие на посоченото от него основание по чл. 202, ал. 1 от ЗМВР, следва да се установи извършено от служителя дисциплинарно нарушение (в случая на нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР), както и да се установят нанесени в резултат на това нарушение значителни имуществени вреди на ОД на МВР - Д. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че в заповедта са описани действия и бездействия на Желев, но не са посочени конкретни нарушени от служителя нормативни предписания за поведение. Доколкото, за да се претендира неизпълнение на служебно задължение, следва същото да е вменено като такова на служителя, липсата на посочване на основанието - заповед, нормативен акт или задължение по длъжностна характеристика, в нарушение на които е описаното поведение на служителя, препятства проверка за законосъобразността на заповедта и нарушава правото на защита на служителя. Посоченото води до немотивираност на заповедта, а съответно и до незаконосъобразност на направения от органа извод за наличие на посоченото в нея нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Наред с това правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че изводите на комисията не засягат въпроса за изплащане на обезщетение на пострадалия полицейски служител и не могат да се приемат като основание за изплащане на такова, а следователно и да обосноват възприетата квалификация на нарушението. Както е установено в първоинстанционното производство, обезщетението на пострадалия служител е изплатено съгласно заповед на директора на ОД на МВР - Д. и основание за това са решение на ЦЕЛК - МВР и разпореждане на ТП на НОИ - Д., но не и протокол № 1 от 10.02.2015 г. на комисията за разследване на трудовата злополука. Наред с това изводите на комисията, разследваща злополуката с Георгиев (член на която е Желев), не могат да бъдат вменени като лична отговорност на отделни нейни членове, след като липсват доказателства, а и твърдения за разпределение на задачите между членовете й. Посоченото препятства квалифицирането на деянието, като нарушение на служебната дисциплина по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР и не може да обоснове посочената от органа правна квалификация. Изложеното обосновава извод, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд,