Решение № 13525 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13013/2009 г.

Решение № 13525 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13013/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по молба на "Дискавъри - 95" ЕООД, гр. София, преименовано от "Вертикал" ЕООД, гр. София, с управител Златко Тодоров Трендафилов, представлявано от адв. Михаил Екимджиев и адв. Катина Бончева, за отмяна на основание на чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила решение № 390 от 10.01.2006 година по адм. д. № 9925/2004 година на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменено решението от 7.06.2004 година по адм. д. № 3964/2003 година на Софийски градски съд, Административно отделение, и вместо него е постановено, че се отхвърля жалбата на "Вертикал" ЕООД, гр. София, срещу ДРА № 184 от 3.06.2003 година на ръководител екип при ТДД гр. София, потвърден с решение № 1609 от 21.08.2003 година на РДД гр. София, с който за данъчен период м. май 2001 година е определено данъчно задължение за данък добавена стойност в размер на 350 986.00 лева и лихва за забава в размер на 60 961.38 лева. За да направи посоченото искане молителят се позовава на решението от 22.01.2009 година на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), Пети състав, по съдебно дело "Булвес" АД срещу България. Счита, че е налице идентичност между фактическата обстановка и правните изводи, а това е достатъчно основание за отмяна на процесното решение и връщане на делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг съдебен състав. Ответникът - изпълняващият длъжността директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, представя подробно писмено възражение, с което оспорва молбата и моли искането да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като съобрази становищата на страните и анализира представените доказателства, прие за установено следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото, за която съдебният акт е на благоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Според съдържанието на цитираната правна норма на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията, което на практика означава противоречие с материалния закон. Нормата е конкретна и изрична и не подлежи на тълкуване. Буквалният й смисъл означава с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение е неотносимо към молителя в настоящето производство, който не е бил страна по делото, по което е постановено, поради което и няма действие спрямо него. От това следва, че не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила решение по настоящата молба за отмяна. По изложените съображения, молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от това и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия,