Решение № 71 от 6.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 699/2010 г.

Решение № 71 от 6.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 699/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Е. Ч. против въззивно решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 434/2010 г. с което е била потвърдена присъда № 93/21.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 500/2009 г. С тази присъда подсъдимият В. Е. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 03.03.2009 г., при условията на продължавано престъпление, в района на гр. Благоевград (на бензиностанции "Л." и "Петрол", намиращи се на ПП-I, Е-79 Кулата - София) прокарал в обръщение неистински парични знаци - две банкноти с номинал 200 евро с обща левова равностойност 782,33 лв., като знаел, че са неистински, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. Отнел е в полза на държавата евро банкнотите, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. В касационната жалба, поддържана и в с. з. пред ВКС от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради което се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Изложените в жалбата възражения, свързани с неправилна оценка на доказателствените източници, на основата на които е било изведено знанието на подсъдимия за неистинност на двете евро банкноти, довело до неправилното му осъждане, са неоснователни. По същество те са идентични на сочените във въззивната жалба, които въззивният съд подробно е обсъдил и отхвърлил като неоснователни, излагайки конкретни и в същностната им част убедителни съображения в съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. За да потвърди валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК, вкл. в аспекта за знанието му, че прокарва в обръщение неистински евро банкноти, апелативният съд е извършил комплексен собствен анализ на доказателствените източници, сред които са били и обясненията на подсъдимия. Те са третирани с нужното внимание и съобразно двойственото им значение, като в частта относно липсата на изискуемото знание не са били споделени поради наличието на множество обстоятелства, които е отчетено, че ги опровергават. Преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, включително за обстоятелствата, на основата на които се изяснява субективната страна на престъплението, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай знанието на дееца е било изведено от обективните му действия, но преценени не изолирано, а в тяхната взаимна и логическа връзка при съобразяване на конкретните особености на време, място и причините за предприемане на плащане с банкнотите от по 200 евро. Последователното спиране в рамките на около 20 минути на две бензиностанции в района преди [населено място] по Е-79, отстоящи на около 2 км. една от друга, но в различни краища на пътя, в почивен ден, но с интензивен трафик, вкл. на чужденци и предприетата обмяна на 200 евро не само на първата, но и на втората, по което време той вече е разполагал с 330 български лева, са обстоятелства, които са достатъчно силни убедителни за формиране на извода за знанието. Затова, като е отдадено значение на тези обстоятелства за извеждане на знанието и са пренебрегнати обясненията на подсъдимия в обратната насока, за което също за изложени конкретни мотиви, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до неправилна оценка за съставомерността на деянието от субективна страна и незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение