Решение № 382 от 3.7.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200507/2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. В. - а. М., против въззивна присъда № 3/14.02.2024 г., постановена по внохд № 1258/2023 г., по описа на Апелативен съд - София. В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Посочено е, че въззивният съд неправилно е приел, че деянието е извършено в „пияно състояние“, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало по несъмнен начин, че към момента на настъпване на пътно транспортното произшествие, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия да е била над 0, 5 промила. В допълнението към жалбата е застъпено становището, че апелативният съд е игнорирал всички доказателства, касаещи количеството приет алкохол и установената стойност от 0, 42 промила в кръвната проба, което било меродавно съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а се е позовал изцяло на резултата от Алкотест Дрегер и заключенията на вещите лица по ХЕ и КСМХТЕ, според които към момента на ПТП подсъдимият е имал концентрация на алкохол в кръвта от 0, 6 промила. Претендира да се измени атакувания съдебен акт относно възприетата правна квалификация, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението да е извършил деянието в пияно състояние, без да е отправено искане за корекция на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият М. В. и преупълномощеният защитник адв. Б. поддържат жалбата и предлагат тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Частните обвинители М. Й. С., З. Т. И., М. С. И., С. С. И. и повереникът адв.И. Ж. не се явяват, редовно призовани. Частният обвинител М. И. З. моли за оставяне в сила на въззивната присъда. Повереникът на всички частни обвинители - адв. Д., се солидаризира със становището на прокуратурата и пледира за оставяне в сила на присъдата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 26/11.07.2023 г., постановена от Софийски окръжен съд по нохд № 392/2022 г., подсъдимият М. Г. В. е признат за виновен в това, че на 02.09.2020 г., около 22: 53 ч. в гр. Ботевград, на кръстовище между ул.„Рила“ и бул.„Цар Освободител“, при управление на лек автомобил „****”, с ДК № ****, е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е превишил сигнализираната скорост от 40 км./ч., определена с пътен знак В-26 и табела Т-17, с означение, че важи за целия град, движейки се със скорост 108 км./ч. и по непредпазливост е причинила смъртта на С. В. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В”, пр. 1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл.304 от НПК е признат за невинен деянието да е извършено в пияно състояние, в нарушение на чл.47, ал.3 от ЗДвП и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, пр.1, б. „Б” вр. с ал.1, б.„В“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По протест на прокурор от ОП - София само и единствено относно наличието на „пияно състояние“, без да има искане за увеличаване на наказанието, е образувано внохд № 1258/2023г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменена първоинстанционната в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„В”, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и в частта, с която е оправдан по обвинението по чл.343, ал.3, пр.1, б.„Б” вр. с ал.1 б.„В“ вр. с чл.342, ал. 1 от НК, като вместо това е признат за виновен в това, че на 02.09.2020 г., около 22: 53 ч. в гр. Ботевград, при управление на л.а. „****”, с ДК № ****, е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. В. И., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 6 на хиляда - престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.„Б”, пр.1 вр. с ал.1, б.„В“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Основният спорен въпрос по делото е каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на настъпване на процесното пътно транспортно произшествие. При установяване дали в случая са изпълнени критериите за наличието квалифициращия признак „пияно състояние“ по смисъла чл.343, ал.3 от НК, въззивният съд внимателно е изследвал всички доказателства, като е изложил обстойни аргументи относно приетата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от над 0, 5 на хиляда. Възприетите фактически констатации са правилно и безпротиворечиво установени на базата на кредитираните комплексна съдебномедицинска и химико-токсикологична експертиза /КСМХТЕ/, назначена в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, данните от пробата с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, показанията на свидетеля Г. П. /приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК/, обясненията на подсъдимия и дадените в съдебно заседание разяснения на вещите лица Ц. Г. и В. А.ов. Изводът на предходната инстанция, че в кръвта на подсъдимия към момента на възникване на ПТП е установена концентрация на алкохол от 0, 6 на хиляда, е изграден върху логичен, обективен и всестранен анализ, при стриктно спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда и е изцяло съобразен с дадените задължителни указания в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС. В съответствие с доказателствените източници е прието, че взетата в 23, 26 ч. на 02.09.2020 г. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 проба за употреба на алкохол, извършена повече от половин час след реализиране на транспортното произшествие, е отчела положителен резултат от 0, 58 на хиляда. Последвало е издаване на талон за медицинско изследване, като в 00, 20 ч. на 03.09.2020 г. във ФСМП - гр. Ботевград от подсъдимия е взета кръвна проба. При химическото изследване е установено наличие на алкохол в кръвта от 0, 42 промила. Според заключението на КСМХТЕ и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, към момента на възникване на пътно транспортното произшествие - 22, 53 ч., концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия В. е била 0, 6 промила. Въз основа на показанията на св. П. и обясненията на самия подсъдим е установено, че последният е преустановил приема на бяло вино около 20 минути преди потегляне от заведението, като двамата приятели останали приблизително 15-20 минути пред дома на свидетеля, т.е. до момента на произшествието са изминали около 45-50 минути. Визираното време според експертите е напълно достатъчно за усвояването на бялото вино, тъй като същото е нискоалкохолен продукт. В подробните разяснения вещото лице Г. категорично е заявил, че подсъдимият се е намирал във фаза на елиминация при вземането на кръвното изследване, тъй като концентрацията на алкохол е намаляла от 0, 58 на 0, 42 промила. Във фаза на елиминация концентрацията на алкохол в кръвта намалява, докато във фазата на усвояване тя се покачва. Ако подсъдимият е бил във фаза на усвояване, кръвната проба не би могла да бъде с по-ниска стойност от тази, която е измерена с техническото средство близо един час по-рано. На тази основа правилно и законосъобразно въззивният съд е дал вяра на експертното заключение по КСМХТЕ, а именно - че към момента на ПТП в 22: 53 ч. на 02.09.2000 г.. съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 0, 6 промила, с което аргументирано е отчетена спецификата на настоящия случай. В този смисъл няма как да се възприемат възраженията на защитата, че заключението не се отличава с категоричност на направените експертни изводи, тъй като възприетите средни стойности представлявали предполагаеми, а съдебният акт не може да почива на предположения. Събраната по делото доказателствена съвкупност напълно обуславя възприетия извод, който се явява не само напълно логичен, но и научно обоснован. По изложените съображения настоящият състав намира, че материалният закон е приложен правилно, като липсват основания за отпадане на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“, т.е жалбата се явява неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение