Решение № 14922 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6309/2018 г.

Решение № 14922 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6309/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 9 б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Ц. И. от [населено място], обл. Б., [община] срещу Решение № 2331 от 22.12.2017 г. по адм. дело № 2575/2017 г. по описа на Административен съд – В. (АС - В.), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 2017/5303000252-1 от 15.05.2017 г., издаден от орган по приходите при Община Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че касаторът е подал декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и тъй като е закупил автомобил с технически неизправности е следвало да бъде освободен от заплащане на данък за този автомобил. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалвания акт. Ответната страна – Директорът на дирекция "ФБМДТ" в община Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: съгласно Договор за покупко-продажба на лек автомобил от 11.01.2007 г. П. Ж. и Д. Ж. продават на Ц. И. лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, брой места: 4+1, цвят: червен, с рег. [рег. номер на МПС], ведно с числящите се към него принадлежности, за сумата от 150, 00 лева. При извършена проверка в информационния масив на дирекция "ФБМДТ" при Община Б. е установено, че за автомобила липсват данни за подадена декларация. Съгласно приложена към писмо рег. № 31662, екз. № 2/05.09.2014 г. на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – В., справка за лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Ц. И., е регистриран за движение в страната. На Иванов е изпратено съобщение за дължимите от него местни данъци за 2017 г., в т. ч. и за посоченото моторно превозно средство /МПС/. При горните констатации С. Г., на длъжност главен специалист МДТ, приема, че автомобилът подлежи на облагане с данък върху превозните средства, определен съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, и на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ издава Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 2017/5303000252-1/15.05.2017 г., с който в тежест на Ц. И. са определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства за д. п. 2014 г. в размер на 20, 80 лева – главница, и 5, 37 лева – лихви, за д. п. 2015 г. в размер на 41, 60 лева – главница, и 7, 20 лева – лихви, и за д. п. 2016 г. в размер на 41, 60 лева – главница, и 2, 97 лева – лихви. Издаденият АУЗ е обжалван по административен ред пред директора на дирекция "ФБМДТ" при Община Б., който с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължение № 2/31.07.2017 г. го потвърждава изцяло. С жалбата до горестоящия административен орган е представена декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил с вх. № от 13.03.2007 г., от Ц. И., в която е посочено придобиването на лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. [рег. номер на МПС], както и че е налице основание за освобождаване от данък върху превозните средства, тъй като автомобилът е придобит в техническа неизправност (по смисъла на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП). В хода на съдебното производство е представен списък на жителите на [населено място] в подкрепа на Ц. И., че откакто е закупил лек автомобил Лада 1500 С, рег. [рег. номер на МПС], на 11.01.2007 г. с технически неизправности и има декларация по чл. 54 за освобождаване от данък, се намира в неговия двор на [улица] никога не се е движил, както и снимков материал представен за сведение. Към доказателствения материал по делото е приобщен и АУЗ № 384-1/24.09.2014 г., издаден от орган по приходите при Община Б., с който в тежест на Ц. И. са установени допълнителни задължения за данък върху превозните средства по отношение на лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. [рег. номер на МПС], за д. п. 2009 г., д. п. 2010 г., д. п. 2011 г., д. п. 2012 г., д. п. 2013 г. и д. п. 2014 г. първа вноска, в размер на 228, 80 лева – главница, и 67, 50 лева – лихви. АУЗ № 384-1/24.09.2014 г. е влязъл в сила на 25.12.2015 година. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да отхвърли жалбата по същество и след анализ на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията към изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г. – действаща към датата на придобиване на процесния автомобил, първоинстанционният съд е посочил, че от доказателствата по делото не се установява Иванов да е върнал свидетелството за регистрация на процесния автомобил, категорично е установено, че регистрацията на автомобила също не е прекратена. Съдът е приел, че от една страна няма данни представената от жалбоподателя декларация да е подадена в общината, а от друга, е без правно значение, защото не е сред условията за недължимост на данъка върху превозните средства към момента на придобиване на автомобила. Представената от жалбоподателя подписка на жителите от [населено място], е ирелевантна за разрешаването на настоящия правен спор. За неотносим е приет и приложеният за сведение на съда снимков материал. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че в случая не е налице нито една от предвидените в закона хипотези за освобождаване от данък върху превозните средства, поради което оспореният АУЗ е издаден при наличие на установеното в закона материалноправно основание. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Решение е правилно. Касаторът е придобил процесния автомобил на 11.01.2007 г. съгласно приетия като доказателство по делото Договор за покупко – продажба на лек автомобил от 11.01.2007 г., като няма данни последният да е подал декларация по чл. 54 ЗМДТ. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на представената от касатора в съдебното производство декларация. Съгласно чл. 54, ал. 1, изр. първо ЗМДТ (в редакцията към ДВ, бр. 105 от 2006 г.), собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. В съответствие с чл. 54, ал. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция) собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство декларация не се подава. Условията за освобождаване от данък превозни средства са предвидени в чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в приложимата редакция редакцията към ДВ, бр. 105 от 2006 г.) за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Придобиването на автомобил в техническа неизправност не е сред основанията за освобождаване от данък. По делото не са представени доказателства за наличие на предпоставките за освобождаване от данък превозно средство, а обстоятелството, че касаторът не познава закона, не го освобождава от задължението му да го спазва. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е изменена, считано от 01.01.2010 г. и в посочената редакция предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В конкретния случай безспорно е установено, че свидетелството за регистрация на процесния автомобил не е върнато и регистрацията на автомобила не е прекратена. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В. е изводът на съда за законосъобразност на АУЗ, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение