Решение № 9683 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2015 г.

Решение № 9683 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., гр. С., против решение № 6009/13.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2556/2015 г. по описа на Административен съд - София град, 31-ви състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Д. С. против решение № 696 от 19.07.2007 г. на Столичен общински съвет (СОС), с което е одобрен ПУП - ПР И ПЗ за местността ж. к. "Малинова долина - първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста части", в частта, с която е одобрен ПРЗ за ПИ № № 4108, 4109, 4892, включени в УПИ VI-3589, кв. 7, УПИ II-3452, кв. 14, УПИ I-3294, кв. 52, УПИ VIжс, кв. 52а и улици от о. т. 58 - о. т. 59 и о. т. 31 - о. т. 59 - от. 60, м. "Малинова долина" по плана на гр. С., район "Студентски" - СО. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Верни и обосновани са изводите на решаващия съд, че оспорването е само относно наличието на твърдяна нищожност на процесното решение на СОС, тъй като жалбата е подадена извън преклузивния срок, определен с нормата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове (АА) са нормативно определени и са: компетентност на автора на АА; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния АА; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен АА. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на АА има, когато: 1. налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; 2. актът е изцяло лишен от законово основание; 3. акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. АССГ е направил задълбочено изследване на тези критерии и е достигнал до верни изводи за липсата на нищожност на оспорения административен акт, които тази инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящия съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав