Решение № 2555 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2018 г.

Решение № 2555 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, представен от юрисконсулт В. Недялкова, против решение № 4451/02.07.2018 г., постановено по адм. д. № 5260/2016 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № РЗМ-5800-83/32-110501/20.04.2016 г. на началника на Митница Столична. В касационното производство като страна като касатор вместо началника на Митница Столична е конституиран директора на Териториална дирекция Югозападна. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Възсъздава констатациите и решаващите изводи от първоинстанционното решение. Интерпретира повторно собствените си констатации от отменения от първостепенния съд административен акт и ревокира като доводи по прилагането на материалния закон правните си изводи от същия акт за наличие на платени от адресата на акта лицензионни възнаграждения във връзка с вноса на нова автомобили, които е следвало да се включат в митническата стойност с последици за размера на задълженията за мито и ДДС. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – "Рено Нисан България" ЕАД, чрез поверениците си адвокати А. Симеонов и С. Симеонов, отричат основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение на началника на Митница Столична са установени в тежест на "Рено Нисан България" ЕАД задължения за мито в размер 24 555. 32 лева и за ДДС в размер 50 949. 05 лева с лихви за забава. Източник на задълженията е определената при последващ контрол на декларирането нова митническа стойност за внесени от "Рено Нисан България" ЕАД нови автомобили с ЕАД в периода 01.09.2012 г. – 01.09.2015 г. Декларираната при поставянето на стоките под режим "Едновременно допускане до свободно обращение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС" МС е увеличена със стойността на лицензионни възнаграждения, свързани с остойностяваните стоки. Според митническите органи пропускът на декларатора да включи към действително платената или подлежаща на плащане цена лицензионните такси е в противоречие с разпоредбите на чл. 29 във вр. с чл. 32, § 1, б. "в" от Митническия кодекс и като се съобразят разпоредбите на чл. 157 и 159 от Правилника за прилагане на Митническия кодекс. За обосноваване на характера на платеното възнаграждение като лицензионна такса, представляваща част от цената на внасяните стоки, митническите органи са предложили анализ на лицензионен договор от 30.11.2005 г. между NISSAN EUROPE S. A. S. и "Рено Нисан България" ЕАД, имащ за предмет лицензни права върху корпоративната търговска марка NISSAN; договор от 01.03.2008 г. между NISSAN INTERNATIONAL SA и RENO S. A. S за изключително представителство за внос, дистрибуция и следпродажбен сервиз на автомобилите произведени от NISSAN MOTORS CO. LTD NISSAN JAPAN и годишните споразумения, в чийто чл. 7 е уредено заплащане на такси за достъп до системите на NISSAN и задължение на "Рено Нисан България" ЕАД да заплаща таксите за N World, W-FAST, N-FIT, Consult III Plus, определени от NISSAN EUROPE S. A. S. За да отмени решението на митническия орган, административният съд е приел, че всички дилъри от мрежата на Рено Нисан България са плащали еднакви такси за достъп до техническа, индустриална и или търговска информация. Базата данни е осъвременявана ежегодно с информация за новите автомобили и е спомагала сервизите да извършват услуги по поддръжка не само на нови автомобили, внесени от дружеството-жалбоподател, но и на всички автомобили от марката Нисан. Обобщил е, че иде реч за такси за достъп до софтуер и за ползване на хардуер, нужни за предоставяни от дилърите на автомобили сервизни услуги, като не могат да се отграничат плащанията, свързани с внесените от жалбоподателя автомобили в проверявания период. Съдът е обсъдил извършването на гаранционно и на сервизно обслужване в контекста на споразуменията от 01.03.2008 г. и от 01.01.2013 г. и на задължението по чл. 322 ТЗ. Ценил е непопълнена гаранционна книжка с оглед начина на предоставяне на гаранцията по т. 19 от споразуменията и като информационен източник за търговска практика. Към решаващите изводи на административния съд се отнася и този, че предоставянето на достъп до информация от Нисан Интернешънъл, макар и предоставяна чрез интернет платформа на немски дружества, е в приложното поле на Регламент /ЕО/ 715/2007 за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари /Евро 5 и Евро 6 и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства. С това е обоснована липсата на пряка връзка между изключителните права на внос на автомобили от определена марка, продажбата на автомобилите от тази марка и таксите за ползване на информация за ремонт и техническо обслужване на превозните средства. По мотивите на съдебния акт таксите за ползване на техническа информация и хардуер, свързани с автомобилите от марката Нисан, платени от дилърите чрез жалбоподателя на германските дружества по споразуменията с Нисан Интернешънъл не се свързват с критериите за внос на автомобили от тази марка, осъществен от жалбоподателя в проверявания период, поради което противоречи на материалния закон увеличаването на митническата стойност по всяка ЕАД според броя на автомобилите. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО (отм.); е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и ЗЗ, при условията, визирани в букви "а" - "г". Ползваното от митническия орган основание за корекция е това по чл. 32 § 1, б. "в" МКО, като към действително платената цена са прибавени лицензни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено, като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена. При действието на чл. 157, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (отм.); за целите на член 30, параграф 1, буква в) от Кодекса се приема, че хонорарните и лицензионни отчисления означават по-специално плащане за права, свързани: с производството на вносни стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено умение), или с продажбата за износ на внесените стоки (запазени марки, запазени образци), или с използването или препродажбата на внесените стоки (авторски права, производствени процеси, неотделимо включени във внесените стоки). Според § 2 от същата разпоредба лицензионното отчисление се прибавя към действително платената или дължимата цена само когато това плащане е свързано с остойностяваните стоки и представлява условие за продажбата им. Митническият орган, чиято в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК, е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на материалните предпоставки на разпоредената с решението му правна промяна, не е доказал в първоинстанционното производство плащането, извършено от Рено Нисан България по споразумението с Нисан Интернешънъл да е за права от категорията на тези по чл. 157, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията и да съществува привръзката по § 2, та да е приложима корекцията по чл. 32 § 1, б. "в" МКО. Съдържанието на информацията, за която се плащат таксите от Рено Нисан България е такава чл. 6 от Регламент /ЕО/ 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета. В обхвата на тази информация са данните за ясна идентификация на превозното средство; наръчници за техническо обслужване; технически ръководства; информация за компоненти и диагностика (като минимални и максимални теоретични стойности при измерване); електрически схеми; диагностични кодове за неизправности (включително специфичните кодове на производителя); идентификационният номер на софтуера за калибриране, приложим за типа превозно средство; осигурената информация, отнасяща се за и предоставена чрез частни съоръжения и оборудване; информация за записване на данни и двупосочни данни за мониторинг и изпитвания. Задължението на производителите е да осигуряват на чрез Интернет информацията на независимите оператори, като за целите на Регламента за независими оператори се считат и тези от дистрибуторската система на производителя при осъществяването на ремонт или техническо обслужване на превозни средства без да са част от системата за дистрибуция /чл. 6, § 3/. Предоставянето на информацията е възмездно – чл. 7 от Регламента, като таксата трябва да бъде разумна и пропорционална. В случая единадесетте дилъра на марката са плащали на Рено Нисан България еднаква такса за достъп до базата данни, т. е размерът на таксата е функция на вида и обема на информацията, а не е в привръзка с конкретни покупки. Нормално и логично е заплатената такса да е за информация от производителя за произведени от него превозни средства, т. е неотносимо е позоваването от касатора на идентификацията на превозните средства по VIN. Ясната идентификация на превозните средства е сред задължителната информация по чл. 6 от Регламент /ЕО/ 715/2007. Не съществува информационна следа за обвързаност на плащането на таксата с продажбата на остойностяваните стоки. Не е установено получената информация да е ползвана единствено за внесените автомобили, та да се включи в митническата им стойност. Следва да се има предвид, че оторизираните дилъри и сервизи извършват различен обем дейности. Част от тях предлагат само авторепаратура и механичен сервиз, други само механичен сервиз, а трети са оторизиран дилър и предлагат и сервиз за авторепаратура и механичен сервиз. Към всички тях се префактурира услугата за достъп до информация. Неотносим е доводът за разграничаване на безплатно осигурените сервизни дейности по гаранция от платената информация. Таксата по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 715/2007 не е лицензионна такса по смисъла на чл. 32, § 1, б. "в" от МКО и извършеното с решението на митническия орган коригиране с нея на действително платената цена е неправомерно. Правилен е съдебният акт за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 3 171 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,