Решение № 143 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 449/2009 г.

Решение № 143 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 449/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Л. С., гр. С., срещу въззивно решение от 21.11.2008 г. по гр. дело № 3225/2002 г. на Софийския градски съд в частта относно иска за делба на недвижим имот - празно дворно място с площ 1102 кв. м., съставляващо имот пл. № 1743, кв. 19 по плана на Б. от 1961 г. С определение от 12.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса за дали може да се отрече съсобствеността в производството по делба, когато тя се основава на административен акт за отмяна на отчуждаването в производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., страни по което са били съделителите и правните последици от проведената по административен ред процедура по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване правото на собственост, както и пределите на косвения съдебен контрол, който упражнява гражданския съд по гражданския спор, когато страните по спора се основават на правата, произтичащи от административния акт за възстановяване на собствеността и липсва възражение на някоя от тях срещу неговата законосъобразност. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси не съответства с разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 6/2006 г., ОСГК. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация Г. Н. З. и В. Н. З., гр. С., не изразяват становище по жалбата. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 02.04.2002 г. по гр. д. № 3285/1998 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Л. С. срещу Г. Н. З. иск за делба с правно основание чл. 69 ЗН, вр. чл. 1 ЗВСОНИ на апартамент, находящ се в гр. С., както и в частта, с която е отхвърлен искът на Г. Н. З. срещу Г. Л. С. и В. Н. З. за делба на основание чл. 69 ЗН вр. чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. на празно дворно място с площ 1102 кв. м., съставляващо имот пл. № 1* кв. 19 по плана на Б. В частта относно апартамента, находящ се в гр. С., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 178/1931 г. общият наследодател на страните Г е придобил части от две съседни ниви, в кв. Банкя, м. "Т" - 1082 кв. м. и 555 кв. м. Съгласно протокол за делба от 28.09.1945 г. по гр. д. № 40/1939 г. на Софийски околийски съд К. получава дял II. Със заповед № РД-40-1414/08.09.1987 г. на основание чл. 98 ЗТСУ се отчуждава за Профилакториум на МК"Л" имот пл. № 1743, кв. 19, в. з. Банкя, м. "Т" от собственици А. З., Г. Л. С. и М. Л. С., които получават като обезщетение право на строеж върху парцел ****Х-77,кв. 15 по плана на кв. Михайлово. Със Заповед от 11.02.1998 г. е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 1* кв. 19,собственост на Г. Н. З., В. Н. З. и Г. Л. С., извършено със заповеди от № 04527/1976 г. и № РД 40-1414/1987 г., тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано частично. Съгласно заповедта се възстановява собствеността върху незасегнатата част от имота с площ 1102 кв. м. и се отменя заповедта за определяне на обезщетение при отчуждаването. С оглед заключенията на няколкото технически експертизи по делото за идентичност на имота, предмет на исковата молба и този по документите за собственост от 1931 г. и 1945 г., въззивният съд е направил извод за това, че имот пл. № 1* кв. 19, м. "Т", Б. е идентичен с имот пл. № 2138 с площ 1015 кв. м. по актуалния ПУП на Б., м. "В", но че липсват категорични данни за идентичност на претендирания имот с този по нотариалния акт от 1931 г., на който страните основали правото си на собственост. Имотът е деактуван в полза на Г. З., В. З. и Г. С., но липсвала идентичност с имота по първичните документи за собственост - нот. акт № 171/1931 г. и протоколът по делбеното дело от 1945 г. За да обосноват включване на процесния имот в делбената маса страните по делото са твърдяли, че съсобствеността произтича по наследство от Г. К., поч. 1953 г. като имотът е отчужден през 1987 г. от собствениците А. З., Г. Л. С. и М. Л. С. С оглед проведено впоследствие реституционно производство по реда на чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и отмяна на отчуждаването на имота в заявената част със Заповед от 11.02.1998 г. имотът е реституиран в лицето на собствениците му Г. Н. З., В. Н. З. и Г. Л. С.. При липса на релевирани възражения от страните по делбеното дело и в рамките на въведеното основание за наличие на съсобственост, произтичаща от проведената административна процедура по възстановяване на собствеността, последната следва да бъде зачетена от гражданския съд. В тази връзка следва да се имат предвид дадените разяснения в т. 4 от ТР № 6/2006 г. , ОСГК. В разглеждания случай относно пределите на косвения съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. следва да се отчете, че съделителите са били страни в административната процедура и в делбеното производство не са релевирали като защитни средства възражения по материалноправната легитимация на всяка от тях и относно приключилия производството административен акт. По основателността на касационната жалба. Решаващият съд е длъжен да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. С оглед горното, следва да се приеме, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е налице извеждане на несъответстващи правни изводи - за липса на съсобственост между страните по делото. С оглед фактическите данни по делото и приетите и неоспорени писмени доказателства и технически експертизи следва да се приеме, че страните се легитимират като съсобственици на процесния имот. Същият е бил отчужден от А. З., Г. Л. С. и М. Л. С. през 1987 г. като пл. № 1* кв. 19, в. з. Банкя, м. "Т" за Профилакториум на МК "Л". Със Заповед от 11.02.1998 г. е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 1* кв. 19, собственост на Г. Н. З., В. Н. З. и Г. Л. С., извършено със заповеди от № 04527/1976 г. и № РД 40-1414/1987 г., тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано частично. Съгласно заповедта собствеността се възстановява върху незасегнатата част от имота с площ 1102 кв. м. и се отменя заповедта за определяне на обезщетение при отчуждаването. С оглед заключенията на техническите експертизи по делото имот пл. № 1* кв. 19, м. "Т", Б. е идентичен с имот пл. № 2138 с площ 1015 кв. м. по актуалния ПУП на Б., м. "В". От удостоверения за наследници е установено, че общият наследодател К е починал 1953 г. и е оставил наследници по закон А. З. и Й. К. - негови дъщери. При това положение квотите на страните в съсобствеността са: 1/2 ид. ч. за Г. Л. С./наследник по закон на Й. К., поч. 1978 г./ и 1/2 ид. ч. общо за Г. Н. З. и В. Н. З. /наследници по закон на А. З., поч. 1989 г./, или за всеки както следва: 2/4 ид. ч., 1/4 ид. ч. и 1/4 ид. ч. Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което се допусне делба на процесния имот между съделителите Г. Л. С., Г. Н. З. и В. Н. З. при посочените квоти. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.