Решение № 107 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6276/2007 г.

ВКСIV гражданско отделение23.03.2009 г.докладчик Борислав Белазелков

Диспозитив

Отменя решението на Кюстендилския окръжен съд от 15.10.2005 г. по гр. д. № 383/2007. Отхвърля иска, предявен от И. Г. С. от С. баня срещу Д. М. С. от С. баня за изкупуване на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 660 кв. м., съставляващо УПИ * в кв. 37 по плана на гр. С. баня, при съседи по скица: УПИ *, ХII-877V-878, IV-879, III-880 от същия квартал и улица, заедно с построената в него двуетажна къща-близнак на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Мотиви

Решение № 107 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6276/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Кюстендилския окръжен съд от 15.10.2005 г. по гр. д. № 383/2007, с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд от 25.07.2005 г. по гр. д. № 1577/2004, с което е уважен предявеният иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Недоволна от решението е касаторката Д. М. С., К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторката счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че тя има упълномощен адвокат, поради което не са налице основания за отлагане на делото и в нарушение на материалния закон е приел, че предмет на продажбата е един имот, а не два отделни имота с разпределено ползване според правата на съсобствениците. Ответникът по жалбата И. Г. С. я оспорва, като счита, че след като не е извършена делба нито има изтекла придобивна давност, къщата-близнак е съсобствена и съответно съществува правото за изкупуване. Ответниците по жалбата Й. Т. Г. и А. Г. А. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на част от застроения с къща-близнак с два отделни входа имот, а съпругът на ответницата на половината от имота. С извършената на 27.10.2004 г. сделка ответницата е купила притежаваната от съпруга й част, без тя да е предложена за изкупуване на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че касаторката е имала редовно упълномощен адвокат по делото с общо пълномощно, чиято представителна власт няма данни да е била прекратена, поради което правилно е приел, че няма основания за отлагане на делото поради нейно заболяване. Също правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че имотите, предмет на договора за продажба са два, както и че преди продажбата те не са били предложени на ищеца за изкупуване. Също правилно въззивният съд е приел, че по силата на сключения договор за продажба ответницата е придобила всичко по договора, тъй като то е било лична собственост на съпруга й, както и че искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от сключването на договора. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че ищецът има право да изкупи продадените имоти. По делото няма спор, че ответницата със съпруга й са ползвали западния близнак и западната част от общия двор, а ищецът - източния близнак с източната част от общия двор, като разпределеното ползване съответства точно на правата в съсобствеността. Като е предявил иска за изкупуване, ищецът, който ползва по разпределението самостоятелен имот, претендира да изкупи друг самостоятелен имот, който съответства точно на участието на ответницата в съсобствеността. Така той нарушава постигнатото съгласие между съсобствениците за разпределението на общите имоти с цел да осуети намерението на продавача-съсобственик да осигури съпругата си със жилище, като изкупи дела му по уговорената между съпрузи цена. Цената по договора съвпада с данъчната оценка на имота и очевидно е уговорена с оглед на личността на купувачката предвид съществуващия брак между страните. Правото на изкупуване е упражнено недобросъвестно - в нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЗД и съставлява злоупотреба с право, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 218и ГПК. Касаторката не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2