Решение № 745 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 1305 от 04.07.2024 г. по адм. д. 246/2024 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отменил негово решение от РД-02-16-316 от 26.04.2024 г. за определяне на финансова корекция на УЗО ООД. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е извършил проверка относно датата, от която за жалбоподателя започва да тече срок за обжалване, поради което твърди, че е допуснато нарушение на чл. 159, т. 5 АПК. Сочи, че от установената фактическа обстановка по делото съдът е извел погрешни правни изводи по тълкуването на приложимите материалноправни норми. Навежда доводи за неправилност на първоинстанционния извод за немотивираност на административния акт и твърди, че в решението за определяне на финансова корекция е посочена като нарушена правната норма на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и в частност принципът на икономичност. Счита за неправилни изводите на съда, че не е установено приетото от органа нарушение и липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът УЗО ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че УЗО ООД е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност. За изпълнение на проектното си предложение бенефициерът е провел процедура за избор на изпълнител между две подадени оферти. Подадена е оферта от Елица-Строй ООД с цена 100 165,00 лв. без ДДС и оферта от ЕлКомфорт ООД с цена 103 040,00 лв. без ДДС. Бенефициерът е избрал за изпълнител "Елица-Строй" ООД и е сключил договор за доставка и монтаж. В резултат на извършена проверка на процедурата ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-316 от 26.04.2024 г. Издателят на акта е посочил, че съгласно т. 14. 1 от Условията за кандидатстване по процедурата всички разходи за активи следва да бъдат предвидени от кандидата в Приложение 18. 2 "Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи", като кандидатът следва да заложи стойности, ненадвишаващи стойностите, определени от УО на ОПИК. Допустимите за закупуване активи и референтните за тях цени за доставка и монтаж на топлоизолационни системи от сандвич панели за покриви - 460 кв.м не трябва да надхвърлят сумата от 101 200 лв. без ДДС. Заключил е, че бенефициерът не е спазил изискването за избор на изпълнител между две подадени оферти, тъй като само една от представените две оферти при избора на изпълнител за доставка и монтаж на топлоизолационни системи от сандвич панели за покриви е отговаряла на условията. Оферта, която не съответства на заложеното в Приложение 18.2, защото е с цена над максимално допустимия праг, изобщо не е следвало да бъде разглеждана като валидна и съпоставима и да участва в избора. Предвид направените констатации ръководителят на УО е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципите по чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, тъй като не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията на процедурата. Приел е, че нарушението представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), тъй като са нарушени принципите на добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, пар. 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и по-конкретно на принципът за икономичност. Посочил е нарушението като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата) и е определил финансова корекция от 5% върху поисканите за възстановяване разходи по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициер УЗО ООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда нарушаването на принципа на икономичност не е доказано нито в административното, нито в съдебното производство. Административният орган нито е изложил твърдения, нито е представил доказателства, които да обосноват извод, че заплатената по договора сума не съответства на извършената работа в периода на действие на договора. Актът не съдържа констатции за лошо изпълнение на проекта; не са сравнявани цени по сходни услуги за сходни периоди, които да обосноват лошо разходване на предоставения ресурс по проекта. Според първоинстанционния съд не е доказано и не се твърди от страна на органа, че има по-добра цена на конкретните закупени активи от тази, на която бенефициерът ги е придобил. С тези мотиви е обосновал извод за отсъствие на твърдяното с акта нарушение. Съдът е посочил също, че Ръководството за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК, на което се е позовал органът, касае провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана, поради което издателят на акта е допуснал неправилна правна квалификация на приетата нередност. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е неправилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неизвършена проверка от страна на първоинстанционния съд за срочността на жалбата. Тези възражения не обосноват соченото нарушение, доколкото такова би било налице само тогава, когато, ако съответното процесуално нарушение не бе допуснато, то съдът би достигнал до друг краен правен извод. В случая касаторът не спори, че жалбата е подадена в срок, но смята, че липсата на проверка относно срочността й обосновава извод за нарушение. Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в 14-дневен срок от издаване на оспорения акт, което безспорно доказва нейната допустимост. Обсъждането от страна на съда на доказателствата за датата на връчването на решението, не променя извода за допустимост на жалбата, поради което не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационната инстанция първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал всички относими за спора доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. При разпределението на доказателствената тежест е дал на страните общи указания и не е извършил служебна проверка дали му е изпратена цялата административна преписка. Административният орган е мотивирал акта си и с Приложение 18.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Видно от доказателствата по делото, органът е представил Условията за изпълнение на проекта и Условията за кандидатстване, но без посоченото обсъждано приложение. Съдът в изводите си е обсъдил Приложение 18.2, но го е посочил като приложение към административния договор, който също липсва като доказателство по делото. Административният орган в акта си се е позовал на Ръководство за изпълнение на ДБФП по ОПИК, в частта на стр. 61 и 62 от него, по отношение реалистичността на разходите във връзка със спазване принципа на икономичност. Видно от доказателствата по делото, на л. 75 и 76 е представена извадка от Ръководство, което обаче касае друга процедура, а именно "Избор с публична покана", поради което е ирелевантно за конкретния спор. Касационният състав констатира, че на интернет страницата на оперативната програма https://opic.bg са достъпни различни ръководства в различни актуализирани версии. Също така няма данни по делото посочените относими документи да са представени на електронен носител. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, без да събере относимите доказателства и без да ги подложи на анализ в контекста на твърденията на административния орган. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. Спазването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на самостоятелни фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да провери правилността на решението от гледна точка на съответствието му с материалния закон. Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Нови фактически установявания е недопустимо да се правят за първи път в касационното производство. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт. Съдът, като не е проявил процесуална активност за събиране на всички релевантни за спора доказателства, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на постановения от него съдебен акт. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.3 АПК по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд