Решение № 81 от 20.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 30/2015 г.

Решение № 81 от 20.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 30/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпило е искане от осъдения Г. А. Г. за възобновяване на внохд № 522/14 г. на Окръжния съд - гр. Бургас, с което се претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС молителят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 114/13 г. Районният съд - гр. Айтос осъдил подс. Г. на основание чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години. С решение № 174 от 30.07.2014 г. по внохд № 522/14 г. БОС изменил присъдата на АРС както следва: преквалифицирал извършеното от подсъдимия по чл. 325, ал. 1 НК; оправдал същия по първоначално предявеното му обвинение по чл. 325, ал. 2 НК; намалил наложеното наказание на 1 г. лишаване от свобода и наложил на подс. Г. наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане диспозитивите на първоинстанционната присъда и въззивното решение по средствата за масово осведомяване в [населено място]. В останалата част присъдата на АРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. Пределите на настоящата проверка са стеснени, тъй като не е оспорено оправдаването по чл. 325, ал. 2 НК. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Възражението срещу съответността на обвинителния акт на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК не намира опора в данните по делото. Нещо повече, очевидно се игнорира намесата на въззивния съд, щом се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа описание на "фактическа съпротива" от страна на молителя. Не се установява съдът по същество да е "тълкувал превратно доказателствата по делото", в частност показанията на св. Т. За същият свидетел не са установени обстоятелства, които да предопределят оценка за недобросъвестност. В тази връзка следва да се посочи, че обяснимо се пренебрегва това, че доказателствената съвкупност е формирана от различни по вид източници, а не само от гласни такива и не най-вече и основно от показанията на св. Т. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Изложените в мотивите на решението съображения по признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл. 325, ал. 1 НК изцяло се споделят от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Данните по делото не указват на наличието на условията на чл. 55 НК, поради което правилно наказанието на дееца е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Наложеното наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Съответно на изискванията на чл. 57, ал. 2 НК съвкупната санкция отговаря на целите, посочени в чл. 36 НК. Водим от изложеното и на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение