Решение № 10502 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2015 г.

Решение № 10502 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Образувано е по касационна жалба от адвокат Е. Н. В. от АК П. като пълномощник на Д. С. Н., впоследствие като страни касационни жалбоподатели са конституирани наследниците му М. Н. Н. и Е. Д. Ч. А. Е. Н. В. е процесуален представител на Е. Д. Ч. Касационната жалба е срещу решение № 1141 от 6.04.2015 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1649/2014 г. С него се отхъврля жалбата на Д. С. Н. против решение № РД-94 от 13.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ П. с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5311204602, взето с протокол № ПР-403/26.03.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ П. С това разпореждане му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № МП-79841/17.12.2013 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отм. основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане последното съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условята на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в приложимата редакция. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението като в нарушение на материалния закон административния орган не признава осигурителния стаж като такъв от втора категория за периодите както следва: 6.02.1975 г. - 31.03.1976 г., 1.04.1976 г. - 27.09.1984 г. и от 25.09.1985 г. до 5.10.1988 г. на различни длъжности при работодателя СМК - Управление "механизация и автотранспорт". Този стаж следва да бъде признат за такъв от втора категория на основание т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отменен/. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от приложената административна преписка и от доказателствата по делото, че в процесните периоди жалбоподателят е изпълнявал длъжности "шофьор" в Домостроителен комбинат П. като е управлявал автомобил "ЗИЛ - 6 т", "шофьор на ЗИЛ 555" в СУ Механизация и автотранспорт, поделение към СМК П. и "сменник на автобус Ч. 18-местен". При разрешаване на спорния въпрос изпълняваните трудови функции от Налбантов в отрасъл строителство и строителна индустрия дали могат да се определят по т. 26 от ПКТП отм. като длъжности "машинист на строителни или пътни машини отговор е изведен след анализ на доказателствата за машините на които е работил Налбантов. От заключение на експертизата е установено, че тези машини са били използвани за транспорт но не и пряко в строителни дейности на конкретни строителни обекти за извършване на строителни дейности. При установеното от фактическа страна съдът е извел извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Приложимата разпоредба на т. 26 от ПКТП - отм. предвижда, че от втора категория е трудът на "машинисти на всички видове строителни и пътни машини" в отрасъл строителство или при извършване на строителни дейности. Определянето на видове длъжности в строителството има цел да разграничи видовете труд с по висока вредност и тежест дейностите с нормални условия на труд от трета категория. Тълкуването на разпоредбата на т. 26 от ПКТП - отм. води до извода, направен и от съда в обжалваното решение, че се отграничават тези видове длъжности, пряко заети с извършването на строителна дейност като управляват машини, определени като строителни и пътни. Спомагателните дейности по автотранспорт в строителните предприятия и тези извършващи строителна дейност са извън обхвата на цитираната норма, тъй като условията на труда при този вид дейност макар и в строителни предприятия и в отрасъл строителство не се характеризира с вредностите и тежестите при изпълнението на длъжностите изброени в т. 26 от ПКТП - отм. Длъжността шофьор на ЗИЛ до 12 т. и автобус Чавдар 18 места не е посочена в изричното изброяване в цитираната точка от ПКТП - отм. и тези машини не се строителни или пътни по тяхното предназначение, поради което изводът на съда е правилен като съобразен с приложимата материална норма. Не се установяват пороци при постановяването на решението, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 300 лева, което следва да бъде заплатено в размер от 150 лева от М. Н. Н. и в размер на 150 лева от Е. Д. Ч. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение