Решение № 5009 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 829/2021 г.

Решение № 5009 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 829/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 260 от 16.11.2020 г., постановено по адм. д. № 101/20 г. Административен съд Кюстендил е отменил решение № РЗМ – 5800 – 4/32-4246 от 07.01.2020 г. на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" с което: - по т. 1 са определени на стоките по описаните МД нови тарифни номера и дължими вземания при промяна на тарифното класиране – мито в размер на 163, 34 лв. и ДДС в размер на 32, 67 лв.; по т. 2 са определени по описаните в таблица МД нови митнически стойности на стоките и дължими вземания при промяна на декларираната митническа стойност – мито в размер на 9 893, 18 лв. и ДДС в размер на 40 314, 81 лв.; по т. 3 "Легго" ООД е задължено да заплати по сметка на ТД Югозападна в 10-дневен срок от връчване на решението възникналото митническо задължение за доплащане на публични държавни вземания в размер на 50 404 лв., от които сума за мито в размер на 10 056, 52 лв. и сума за ДДС в размер на 40 347, 48 лв., както и лихва за забава съгласно чл. 114, § 1 и § 2 от регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и Съвета и чл. 59, ал. 2 ЗДДС; по т. 4 е разпоредено корекциите да бъдат отразени в системата МИСВ. С решението съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Легго" ООД разноски по делото в размер на 5 230 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Югозападна към Агенция "Митници", чрез процесуалния му представители юрк. А. В. и П. Б.. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд – Кюстендил е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Кюстендил и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение на директора на Териториална дирекция Югозападна към Агенция "Митници". Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество "Легго", ООД, сега с наименование "Интер Трейд 8" ООД, [ЕИК], чрез своя процесуален представител адв. Г. Г. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Кюстендил е отменил решение № РЗМ – 5800 – 4/32-4246 от 7.01.2020 г. на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" с което: - по т. 1 са определени на стоките по описаните МД нови тарифни номера и дължими вземания при промяна на тарифното класиране – мито в размер на 163, 34 лв. и ДДС в размер на 32, 67 лв.; по т. 2 са определени по описаните в таблица МД нови митнически стойности на стоките и дължими вземания при промяна на декларираната митническа стойност – мито в размер на 9 893, 18 лв. и ДДС в размер на 40 314, 81 лв.; по т. 3 "Легго" ООД е задължено да заплати по сметка на ТД Югозападна в 10-дневен срок от връчване на решението възникналото митническо задължение за доплащане на публични държавни вземания в размер на 50 404 лв., от които сума за мито в размер на 10 056, 52 лв. и сума за ДДС в размер на 40 347, 48 лв., както и лихва за забава съгласно чл. 114, § 1 и § 2 от регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и Съвета и чл. 59, ал. 2 ЗДДС; по т. 4 е разпоредено корекциите да бъдат отразени в системата МИСВ. На стр. 2 – 5 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение. В страниците на решението са възпроизведени и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на обжалваното решение. На стр. 7 – 9 от решението са изложени мотивите относно спазване на административната процедура по издаване на акта и по неговата форма. В тази връзка е прието, че при издаването му са спазени правилата за последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ – издаден е от компетентен орган, при съобразяване на чл. 84д ЗМ относно вида и обема на необходимите за контрола доказателства, изготвено е заключително обсъждане и е съставен заключителен доклад, като на всеки един етап от производството дружеството-жалбоподател е имало възможност да представя доказателства и да изразява становище по приложените служебно такива. По отношение на формата на акта са изложени мотиви, че изводът на митническия орган за необичайно ниски цени на внасяните стоки от дружеството е формиран на база на счетоводната отчетност на жалбоподателя, митническите декларации с приложенията, търговският договор с китайското дружество, статистически анализи от различни бази данни и статистики за митническа стойност на идентични стоки на територията на страната, което е обусловило констатацията за отхвърляне на декларираната в МД митническа стойност по чл. 70 от Регламент № 952/21013 г. и е основание за определяне на нова стойност по един от вторичните методи. Съдът е посочил, че в приложенията към доклада по смисъла на чл. 84л, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗМ не се съдържат посочените в решението статистически анализи и статистики за идентични стоки, описанието им в решението е фрагментарно, без нужната ясното и конкретност по видове стоки, дати на внос и единични цени. Посочено е още, че такива документи липсват описани или приложени в друг придружаващ издаването на решението документ. От това е обоснован извод, че представените с молбата от административния орган на л. 829 от първоинстанционното дело/ справки от системата "ТЕЗЕЙ" са новосъздадени, не са приобщени в рамките на административното производство, а съхраняването им в системата на Агенция "Митници" не е достатъчно условие за относимостта им за казуса. Като допълнителен аргумент е посочено, че справките от тази система се отнасят до т. н. "справедливи цени" на стоките, които цени се включват в обхвата на митническия контрол едва с изменението на ЗМ, обн ДВ, бр. 102/2019 г., в сила от 01.01.2020 г., с което е създаден нов чл. 195а ЗМ и дадена дефиниция на "справедливи цени" в § 1, т. 40 ДР ЗМ. Предвид на това е прието, че без приложени анализи и статистики не може да бъде обоснован извод за декларирани необичайно ниски стойности на внасяните от жалбоподателя стоки с посочени кодове по ТАРИК и за обосновано съмнение за тяхната недостоверност. Направено е позоваване в тази връзка на решения на Съда на Европейския съюз и е определено за основателно възражението на жалбоподателя за липсата на информация за метода по чл. 74, § 3 от МКС, което препятства съдебния контрол, като е недопустимо уточняване на волята на органа чрез представяне на становище и документи за пръв път в съдебно заседание. На стр. 9 и сл. от решението, л. 1059 от делото, са изложени мотивите на първоинстанционния съд за приложението на материалния закон. Същите са изложени по отделните точки на оспорения митнически акт. Систематизирани накратко за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Прието е за незаконосъобразно приложението на използвания вторичен метод по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., тъй като органът дължи обективна и пълна преценка на възможността стойността да се определи по някои от вторичните методи по смисъла на чл. 74, § 2. 2. Изложени са мотиви, че за част от стоките действително не може да се приложи метода по чл. 74, § 2, б. "а" – договорна стойност на идентични стоки, но според заключението на вещото лице няма пречка да се приложи методът по следващата точка – чл. 74, § 2, б. "б" – договорна стойност на сходни стоки, което изключва методът по чл. 74, § 3 от Регламента. 3. По отношение на другите стоки, за които не могат да се намерят идентични или сходни стоки, и да бъдат приложени и останалите методи по чл. 74, § 2, като спорен въпрос е посочено приложението на резервния метод по чл. 74, § 3. Тълкувайки правните разпоредби и възпроизвеждайки тълкуването им в решенията на Съда на Европейския съюз, първоинстанционният съд е посочил, че приложението на метода по чл. 74, § 3 изисква прилагането на разумни способи, в съответствие с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията въз основа на налични данни на митническата територия на Съюза, като доразвитието на това правило в чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение забранява на митническия орган да определя стойността въз основа на посочените в нормата цени или разходи за производство и да използва произволно определени ири фиктивни стойности. Прилагайки посочената правна рамка към оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че в него липсва яснота относно използвания способ за ново остойностяване на процесните стоки, като в преписката липсват посочените в акта статистически анализи на идентични стоки и статистики за митническа стойност на идентични стоки. Това е да основание да се направи извод за произволно определяне на стойността на стоките, а представените с молбата на л. 829 от делото в съдебното производство справки от системата "ТЕЗЕЙ" сочи механизъм на изчисляване на новите стойности като половината от изчислената в лева цена на стоките. Това действие на органа е получило от съда следните квалификации: - Съставлява недопустимо дописване на мотивите на акта; - въпросните "справедливи цени" са въведени с изменението на ЗМ в сила от 1.01.2020 г., поради което не могат да се прилагат за внос, който е извършен преди тази дата; - посочените "справедливи цени" в случая са използвани с друга цел – касаят проверки на митнически декларации преди допускане на стоките за свободно обръщение във връзка с предоставяне на обезпечение; по-голяма част от посочените стоки не попадат в списъка по чл. 66в ЗМ, утвърден със заповед № 3 МФ – 30/14.01.2020 г. на министъра на финансите; правото на Европейския съюз не предвижда метод за определяне на митническата стойност на база сходство по тарифен номер и в различни мерни единици, цените на стоките в справките от "ТЕЗЕЙ" са обобщени на високо ниво – по тарифен номер в Комбинираната номенклатура, а не по отделен артикул, поради което не може да се изчисли единична цена на всяка стока в зависимост от нейното приложение и функции; недопустимо е извършеното от органа приравняване на декларираните в МД бройки към килограми, каквато е мерната единица на стоките в справките. На основание изложеното е направен извод за незаконосъобразно определяне на всички нови митнически стойности на стоките по оспореното решение, а от тук и незаконосъобразно определяне на дължими вземания за мито и ДДС в раздел Втори от процесното решение. 4. На стр. 11 от решението са изложени мотивите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на решението в частта му по раздел I за определяне на нови тарифни номера. Възпроизведена е правната рамка от част "Първа", раздел I на Комбинираната номенклатура относно принципите за класирането на стоките. На база на изложеното в решенията на СЕС по дела № С – 376/07 и С – 400/05 е изведен извод, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило следва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста в позицията на КН, както и в забележките към разделите и главите, като предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото е вътрешно присъщо за този продукт, което следва да се преценява в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. На следващите редове административният съд е изложил аргументите си защо според него административният орган е извършил незаконосъобразна промяна на тарифните кодове на внесените и декларирани стоки "макетен нож", "портмонета от изкуствена кожа" и "детски касички метални". 5. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил мотиви относно възраженията на жалбоподателя за погасяване на част от задълженията за периода преди 21.01.2017 г. На основание изложеното е изграден краен извод, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, което обосновава необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд – гр. Кюстендил е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Териториална дирекция Югозападна към Агенция "Митници" се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – Кюстендил поради наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват допуснати нарушения при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл. 70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 на база на която е определен размера на допълнителните задължения за мито и ДДС. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. През проверявания период от 6.06.2016 г. до 5.06.2019 г. от страна на "Легго" ООД, сега с променено наименование "Интер Трейд 8" ООД, [ЕИК], е извършван внос на стоки от Република Китай по 13 бр. митнически декларации с 41 стокови позиции с декларирана обща митническа стойност от 80 819 лв. При оформяне на митническите декларации е използван методът на договорната стойност по чл. 70 от Регламент 952/2013 г. за поставяне на стоките под митнически режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС". От страна на митническия орган е извършена последваща проверка за установяване законосъобразността на действията на дружеството, отразена в доклад № BG005800/1/15/30.08.2019 г. /л53 и сл. от първоинстанционното дело/. При проверката е извършено съпоставяне между данните, отразени в митническите декларации и данните с приложените към тях документи и счетоводната отчетност на "Легго" ООД, в която връзка е проследен механизма на счетоводно отразяване на стопанските операции по покупка на стоките, предмет на внос, отчитане на плащанията на основните разходи за придобиването им, съпътстващи ги разходи за услуги, извършени са и статистически анализи от различни източници на база данни, включително статистики за митническата стойност на сходни стоки на територията на Република България и на територията на Европейския съюз. Направени са констатации, че в по-голяма част си част търговските фактури са заплатени, но има и установени липси на плащания, а по една от декларациите има заплащане два пъти – един път с основание номер на фактура и един път с основание номер на контейнер. Установено е още, че съгласно сключен договор с китайско дружество доставчик е регламентиран срок за отложено плащане в рамките на 60 месеца /5 години/, не са посочени цени на артикули, условията на доставка, липсват конкретни данни за китайското дружество; по част от фактурите плащането е извършено за много голям период след доставката, не всички търговски фактури са заплатени, декларираните кодове по ТАРИК може да се приемат като високо рискове, тъй като декларираните митнически стойности са необичайно високи. Митническият орган е приел, че необичайно ниските цени на стоките, декларирани от "Легго" ООД, представянето на касови ордери с неистинско съдържание, невъзможността за проследяване на плащанията са достатъчно основание, за да се отхвърли използвания от вносителя метод по чл. 70 от МКС за договорната стойност, поради което стойността на стоките следва да бъде определена по някои от вторичните методи по чл. 73, § 2 и 3 от същия кодекс. Тъй като стоките по митническите декларации не са в достатъчна степен описани, митническият орган е приел, че не могат да бъдат ползвани методите по чл. 73, § 2, б. "а", "б", "в" и "г", поради което е определил същата при условията на чл. 73, § 3 – въз основа на налични данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяка едно от следните: Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; и глава трета "Стойност на стоките за митнически цели" от МКС. На база на тази разпоредба са определени нови стойности на стоките по митническите декларации/ в общ размер на 272 500 лв. или три пъти повече от декларираните от дружеството/ и са определени допълнителни митнически задължения за мито и ДДС. С решението са изменени и определени нови тарифни номера за три от стоките и е разпоредено корекциите да бъдат отразени в системата МИСВ. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че при изготвянето на митническия акт са допуснати от една страна нарушения на административната процедура, тъй като приложенията към доклада по чл. 84л, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗМ не се съдържат анализи и статистики за идентични стоки, а описанието им е фрагментарно, без нужната конкретика по видове стоки, дати на внос и единични цени, а представените едва в хода на съдебното производство доказателства на л. 829 от делото са новосъздадени, без наличие на данни, че са общодостъпни на сайта на Агенция "Митници" и проверяваното лице може да се информира за същите. Съдът е отбелязал, че без данни и статистики не може да се обоснове констатацията за "необичайно ниски митнически стойности" на стоките и за недостоверност на декларираните от вносителя стойности. На отделен ред са изложени и мотиви относно неправилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за неправилност и незаконосъобразност на оспорения митнически акт. В допълнение към изложеното от административния съд следва да бъде добавено следното: У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. Обстоятелствата, посочени в решението като основание за извършване на последващата проверка, и поставящи под съмнение декларираната договорна стойност, действително намират подкрепа в данните по делото. Първоинстанционният съд правилно е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. На основание на тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесените стоки. Направените оплаквания в касационната жалба по същество съставляват възпроизвеждане на решението на директора на ТД Югозападна относно изчерпване на способите за определяне на пазарната стойност и пристъпване към определяне на същата по реда на чл. 74, § 3 от Регламента, и краен извод, че това решение е правилно и законосъобразно, но не и посочване с кои точно изводи на първоинстанционния съд касаторът не е съгласен и ги намира за необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. Правилно е акцентирано от административния съд, че тълкуването на нормата на чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. обуславя извод, че определянето на цената на внесената стока по реда на § 3 като краен метод предполага изчерпване на методите по § 2. Първоинстанционният съд правилно е посочил също, че по административната преписка липсват данните и анализите, въз основа на които е изграден водещият извод на административният орган, че са налице "необичайно ниски цени" на декларираните стоки. Правилно също така е прието, че представените допълнително доказателства в хода на съдебното производство не могат да бъдат преценени като приобщени по преписката, а по-скоро са новосъздадени и допълват волята на органа, което е процесуално недопустимо. В тази връзка може да бъде направен един интересен паралел между оплакванията на касатора относно констатациите на вещото лице, за наличие на сходни стоки, даващи основание да бъде ползван метода по реда на чл. 73, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за част от процесните стоки, и изводите на съда, че административната преписка е непълна и не става ясно въз основа на кои точно данни и анализи са изградени изводите на митническия орган за определяне на нова митническа стойност, а от там и за определяне на допълнителни публични задължения за мито и ДДС. Както органът твърди, че е изготвил решението на база на анализ на налични данни и статистики в определени бази данни, така и вещото лице посочва, че при извършена проверка в базата данни, предоставена му от Агенция "Митници" установява, наличие на "сходни стоки", даваща основание за определяне на митническата стойност по метода на чл. 73, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Казано по друг начин, ако порокът на заключението в тази му част е липсата на доказателства, върху които е изготвено в тази му част, то същият порок е налице и по отношение на оспорения митнически акт. Следва да бъде посочено, че изводите на решаващият съд за неправилност на оспореното митническо решение не се градят единствено и само на извода за допуснати нарушения на административно-производствените правила. Дори хипотетично да се приеме, че такова нарушение не е допуснато от административния орган, то първоинстанционният съд е изложил и обстойни мотиви защо приема, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон. Принципно административният съд е дал вярно тълкуване на рамката за определяне на митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание § 3 на същата разпоредба на Кодекса, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/ настоящата глава. Спорът в случая е, дали при използваният в случая метод на чл. 73, § 3 е приложен правилно. Даденият отрицателен отговор на този въпрос се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. Допуснатите пороци при ползването на данните от системата "ТЕЗЕЙ"/ако теоретично се приеме, че тези данни действително са налични по преписката/, на които е акцентирано в първоинстанционното решение – стр. 10 от същото, са достатъчно съществени, за да правят определените въз основа тях нови митнически стойности. Принципно заключението на вещото лице е установило наличие на данни, които дават възможност митническата стойност на част от стоките да бъде определена по някои от методите по чл. 73, § 2 от МКС. Само по себе си това е достатъчно основание, за да бъде изключено приложението на следващия метод по чл. 73, § 3, което прави издаденият акт материално незаконосъобразен в тази си част. В случая заключението на експерта съставлява само косвено доказателство в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на материалния закон, поради което оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с възприемане на заключението на експерта, се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо данните от системата "ТЕЗЕЙ" не могат да служат като доказателство за определяне на митническата стойност. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че използваният от органа метод / наполовина от разликата между най-високата и най-ниската статистическа цена/ влиза в противоречие с правилото, установено с чл. 144, т. 2, б. "б" от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г., според което когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи; В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности. Отделно от това няма как да бъде определяна митническа стойност на конкретна стока на база на по-високо ниво на тарифен номер от Комбинираната номенклатура, както е сторено с решението, което е обяснимо с обективните характеристики и различия на отделните стоки в определени позиции, както и приравняването на декларираните бройки към данни за килограм, каквато е мерната единица в ползваните справки. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на решението в частта, в която са три от внасяните стоки /"макетен нож", "портмонета от изкуствена кожа" и "детски касички метални" са определени други тарифни номера и допълнителни митнически задължения. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд Кюстендил е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция на ответното по касация дружество "Интер Трейд 8" ООД /л. 37 – 39 от настоящето дело/, направено от процесуалния му представител адв. Г. Г., е постъпило по делото след приключване на съдебното заседание на 13.04.2021 г. Поради това същото не следва да бъде уважавано, тъй като не е направено своевременно в срока по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 228 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,