Решение № 3885 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г.

Решение № 3885 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "В.-Й." ЕООД гр. Бургас против решение № 489/16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 30/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-02-1401023-091-01/10.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 362/17.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от "К. строй" ЕООД, за данъчни периоди м. май и м. юни 2009 г., за ДДС в общ размер на 21 700 лв, ведно със съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, практиката на СЕС и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания РА. Ответната страна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не се установява наличие на реални доставки-извършването на фактурираните СМР от "К. строй" ЕООД в качеството му на подизпълнител. Същото не притежавало материалите, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на договорените СМР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 1 АПК получателят на доставката носи доказателствената тежест за установяване на твърдените от него положителни факти- наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги данъчното събитие, съгласно чл. 12 от ППЗДДС, настъпва към момента на извършването им. При спор за реалността на доставките на услуги, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно фактическото им извършване. По принцип липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, без от страна на органите по приходите да се доказва въз основа на обективни данни, че получателят е участвал в данъчна измама или в злоупотреба с правото на приспадане. Посочените от касатора решения на СЕС (С-285/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-18/13) еднозначно отричат възможността да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставка, която е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или друг стопански субект нагоре по веригата, ако самото данъчно задължено лице не е знаело или не е било длъжно да знае за това. Нито едно от цитираните решения обаче не изключва необходимостта от безспорно доказване реалното осъществяване на пряката доставка. Настоящият състав намира за правилна преценката на административния съд, че по петте спорни фактури, издадени от "К. строй" ЕООД не е доказана реалността на доставките. Представени са само договори и актове обр. 19 за установяване на завършването и заплащането на извършени СМР. Липсват обаче доказателства, които да свързват извършването на тези работи с издателя на фактурите- напр., че тези работи са извършени с работници на дружеството (по трудови или граждански договори), за вида и количеството на извършените работи по обекти, както и за изплатени суми. Не е установено касаторът да е предоставял на подизпълнителя работни проекти, материали, инвентар и строителни машини за извършване на СМР на обектите, за които има сключени договори. Събраните доказателства не обосновават извод, че фактурираните услуги реално са извършени от посочения доставчик, поради което правилно и в съответствие с материалния закон административният съд е отхвърлил оспорването на РА. Неоснователен е и доводът на касатора, че е недопустимо да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, когато в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,