Решение № 12999 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2009 г.

Решение № 12999 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От областния управител на област с административен център Варна срещу Решение № 78 от 05.02.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1585/2006 г., като се поддържа твърдение за неправилност и недопустимост. Втората жалба е от Доню Кулев Иванов срещу същото решение на същия съд, като се поддържат същите оплаквания. Ответницата Тодорка Иванова и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на двете жалби. Счита решението на административния съд неправилно, тъй като се е произнесъл по целесъобразността на оспорения административен акт, която не подлежи на съдебен контрол, а е въпрос на самостоятелна преценка на административния орган. Приел е, че са допуснати нарушения на ППЗСПЗЗ и други приложими норми при изработване ПНИ в обжалваната част, но не е посочил в какво се изразяват тези нарушения. Същият не бил съобразил установеното от доказателствата по делото спазване на материалния закон при издаване на заповедта в обжалваната част. И двете жалби са подадени в срок и са допустими процесуално. По същество, по наведените в тях оплаквания, мотивирали касационни доводи, Върховният административен съд установи следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Тодорка Димитрова Иванова - ответница в настоящето производство, срещу заповед на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобряване ПНИ в частта му относно имоти № 4211, № 846 и № 95 21. Съдът след изслушване заключение от вещо лице по назначена от него техническа експертиза е отменил заповедта на областния управител в обжалваната част на ПНИ, касаеща трите имота и върнал делото като преписка на административния орган, областния управител за произнасяне в съответствие с дадените му указания в мотивите. В същите, в съответствие с констатациите на вещото лице е отразено, че ПНИ следва да се преработи така, че достъпът до имот № 846 да бъде проектиран с ширина 3,5 м, като по този начин в останалата част от имот № 9521 бъде приобщена към имот № 4211. Според областния управител съдът се е произнесъл по целесъобразността на ПНИ, каквито правомощия не притежава. Според втория касатор, собственик на имот № 846 съдът се е произнесъл по целесъобразността на плана. Счита, че няма забрана за предвиждане на по-голяма ширина, нито е налице изискване обслужващият път да е точно с ширина 3, 5м. Върховният административен съд намира възраженията на двамата касатори основателни. Административният съд е постановил немотивирано решение. Преди всичко същият не е изяснил оплакванията в подадената пред него жалба. Приел е, че "в хода на съдебното производство се доказали твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения изискванията на ППЗСПЗЗ и другите приложими норми при изработване на плана относно процесните имоти". В жалбата обаче липсват твърдения за нарушения при изработване на плана. Налице е само искане да се възстанови правото на собственост на пътя, обслужващ лично и само ползвателя на имот № 846 или се заплати по пазарни цени, защото там път никога не е имало. Твърдения за нарушения на нормативни актове липсва. Съдът не е проявил нужната активност, да остави жалбата без движение за да се конкретизират оплакванията, а е образувал производство, назначавайки вещо лице, от заключението на което не може да се установи налице ли са нарушения по отношение на трите посочени имоти и в какво се изразяват те. Без да са съществуват твърдения за нарушения, без да са установени такива е прието, че са доказани, без да се конкретизира в какво се изразяват и изискванията на коя правна норма не са спазени. Всичко това е довело до издаване на немотивиран съдебен акт, който само на това основание ще следва да се отмени. След отмяната, тъй като делото не е изяснено от фактическа страна ще следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да прецени какви са твърденията за нарушения, в какво се изразяват и кои правни норми са нарушени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, върховният административен съд в състав на четвърто отделение