Решение № 1592 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2021 г.

Решение № 1592 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Г. от [населено място], обл. Смолян, срещу решение № 211 от 11.06.2021 г. по адм. дело № 111 по описа за 2021 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-20-11#1 от 8.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Смолян. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Смолян, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на Л. Р. Г. срещу решение № 1012-20-11#1 от 8.03.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Смолян, потвърждаващо задължителни предписания ЗД-I-20-00870807/27.01.2021 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Смолян по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които е предписано да се заличи подадената в ТД на НАП - Пловдив, офис – Смолян, декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", за самоосигуряващото се лице земеделски стопанин Л. Р. съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 (в сила до 2.01.2020 г.) и Наредба H-13 от 17.12.2019 г. (в сила от 3.01.2020 г.) на Министерството на финансите Г. за периода от 3.01.2020 г. до 30.11.2020 г. За да постанови решението си, Административен съд – Смолян е приел, че жалбоподателката е извън кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Изводите на съда произтичат от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че лицето е регистрирано с 14 бр. птици, в т. ч. кокошки - носачки в лично стопанство без право да предлага на пазара произведената храна и няма регистриран животновъден обект в Интегрираната информационна система на БАБХ съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Направено е разграничение на видовете животновъдни обекти съгласно чл. 13, ал. 4 и 5 от Закона за животновъдството (ЗЖ). Жалбоподателката не е доказала извършване на трудова дейност в съответствие с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО – производство на земеделска продукция, предназначена за продажба - поради което не може да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо, че е подавала данни в НАП и е внасяла осигурителни вноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Качество на регистрирани земеделски стопани по силата на закона имат лицата, изпълняващи кумулативните условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО: да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на "осигурено" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО само при условие, че извършва трудовата дейност, за която се е регистрирало. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката се е регистрирала по установения ред като земеделски стопанин, но не е представила доказателства, че през периода от датата на регистрацията 3.01.2020 г. до 13.01.2020 г., когато е излязла в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, реално е осъществила трудова дейност в нерегистриран животновъден обект, като е отглеждала птици и е произвела яйца или други храни, предназначени за продажба. В писмената си защита е потвърдила, че "извършвам "директни доставки на малки количества до крайни потребители – мои комшии съселяни", но не е представила отчетни документи, удостоверяващи твърдените доставки. При това фактическо положение регистрацията й като земеделски стопанин не е обосновала основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО и не е довела до възникване на осигурително правоотношение. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,