Решение № 5953 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 791/2009 г.

Решение № 5953 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 791/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Тодор Стефанов Хаджи Бончев от гр. Горна Оряховица срещу решение № 127 от 11.11.2008 г., постановено от Окръжен съд Велико Търново по адм. д. № 238, с което е обявено за нищожно решение № 842 по протокол № 51/26.10.2006 г. на Общински съвет гр. Горна Оряховица, с което е определено обезщетяване на наследниците на Пенчо Пенев Славев по реда на на чл. 10б, ал. 1, от ЗСПЗЗ със имоти от общински поземлен фонд, намиращи се в землището на гр. Горна Оряховица. Ответникът по жалбата - Общински съвет Горна Оряховица и заинтересованата страна Общинска служба "Земеделие" Горна Оряховица не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, участвал в производството дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като като с решението, предмет на касация са изпълнени в основни линии задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС по адм. д. № 8377/2007 г. и същото не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Касационната жалба е подадена в срок но е неоснователна поради следните съображения: За да обяви за нищожно решението на общинския съвет, окръжният съд, изпълнявайки указанията, дадени от ВАС в отменителното решение е проследил цялостната процедура по реституирането на процесните имоти. В тази връзка основателно е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, тъй като в процедурата по чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ той се произнася сам по мотивирано искане, направено от ОСЗГ за определяне земи от наличния общински поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на земеделските имоти, за които е невъзможно да им се възстанови реално собствеността поради предпоставките на чл. 19б, ал. 1 ППЗСПЗЗ . Същият, общинският съвет, не е компетентен да определя конкретни имоти за обезщетяване на конкретни правоимащи. Това е само в правото на ОСЗГ, която в производства по чл. 19, ал. 16, 17 и сл., чл. 27а от ППЗСПЗЗ извършва последващите реституционни действия. Липсва правна уредба, уреждаща права на общинския съвет да се произнася по реда на цитираните разпоредби, като изземва правомощията на ОСЗГ. В конкретния случай постановеното от него решение е при липса изцяло на хипотезата на приложимата правна норма. Същото е лишено от законно основание, поради което е нищожно. Независимо от това, основната претенция на жалбоподателя за възстановяване собствеността върху претендирания имот в реални граници е и процесуално недопустима в развилото се производство и поради съществуването на влязло в сила решение № 152/20.05.06 г. на ОСЗГ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което окончателно е решен въпроса относно отказа за възстановяване правото на собственост на имота в стари реални граници. В този смисъл са и изложените обстоятелствени мотиви в решение № 10491/2003 г. по адм. д. № 6753/2003 г. на ВАС относно същите претенции за същия имот в производство по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ . За приложението на относимите разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в различните етапи и процедури, свързани с претенциите на жалбоподателя са изложени мотиви освен в посочените две решения и в № 9226/2003 г. по адм. д. № 5416/2003 г. на ВАС. Върховният административен съд разгледа и обсъди изложените в многобройните молби, сигнали и жалби на жалбоподателя твърдения за неправомерни действия на различни длъжностни лица, както и актове на различни органи, но независимо от аргументацията и соченото в тях не би могъл да се произнесе поради липса на правна възможност в производството, каквото е настоящето, което касае само законосъобразността и правилността на оспорения акт, каквото е решението на окръжния съд. Същото се приема с оглед фактите по делото за правилно, при липса на основания за отмяна. По отношение другите твърдения, касаещи факти и обстоятелства, стоящи из вън него няма процесуална пречка същите да бъдат заявени в други производства пред съответните компетентни органи. При това от данните по делото е видно, че такива действия са предприети. При горните констатации се налага безспорен извод, че атакуваното решение на окръжния съд не страда от пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което липсва основание за неговата отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение