Решение № 6160 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2008 г.

Решение № 6160 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет Пазарджик, подадена от председателя Георги Йорданов против решение № 391 от 21.10.2008 г. по адм. дело № 373/2008 г. на Административен съд - Пазарджик. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу Наредба за организацията и дейността по принудително преместване и принудително задържане на моторни превозни средства без знанието на техните собственици или упълномощени от тях водачи, приета с решение № 28/03.04.2008 г. по Протокол № 7 на Общински съвет - Пазарджик и алтернативно - отмяна на решението в частта за разноските, поради прекомерна завишеност на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответниците Атанас Сотиров, Иванка Сотирова, Сотир Сотиров, Елена Сотирова, Снежана Димитрова, Стефан Димитров, Георги Кордев, Стоян Бояджиев, Иван Гатев, Йордан Димитров, Илияна Кордева, Методи Попов и Димитър Атанасов, чрез процесуалният си представител адв. Попова заявяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски за настоящата инстанция по приложения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила като законосъобразно. Счита, че установените от административният съд и допуснати от Общинския съвет нарушения на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА са от категорията на съществените и водят до незаконосъобразност на приетия от Общински съвет - Пазарджик нормативен акт. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, предвид следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК, административният съд е отменил Наредба за организацията и дейността по принудително преместване и принудително задържане на моторни превозни средства без знанието на техните собственици или упълномощени от тях водачи (Наредбата), приета с решение № 28/03.04.2008 г. по Протокол № 7 на Общински съвет - Пазарджик. Решението е мотивирано с допуснати съществени нарушения на изискванията по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА, приложими субсидиарно по силата на чл. 80 от АПК - липса на мотиви към проекта за нормативен акт и неспазване на 14-дневния срок за отправяне на предложения и становища, както и липса на съгласуване на проекта с ОДМВР-Пазарджик. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. От приложената по административната преписка документация се установява, че проекта на Наредбата е внесен в Общинския съвет от кмета на Община Пазарджик с предложение вх. № 199 от 29.02.2008 г., което не съдържа изискуемите по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА реквизити. В самото предложение е вписано, че ще се поддържа и докладва от Иван Йорданов - директор на дирекция "АПИО" при Община Пазарджик. Видно от разискванията по приемане на Наредбата, в заседание на Общинския съвет, проведено на 03.04.2008 г. (протокол № 7), в което е приета Наредбата с решение № 28/03.04.2008 г., посоченото в предложението лице, докладвайки предложението е изразило становище за отлагане на разискванията, поради необходимост от съвместно обсъждане със специализирани органи и доработване на акта. Следователно мотивировка по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА не се съдържа и в протоколното решение на Общинския съвет. Безспорно е обстоятелството, че отделни мотиви към проекта за приемане на Наредбата не са изготвени. С оглед на това изводът на административният съд за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт е съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обоснован е и извода за допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Императивното изискване на цитираната разпоредба е "Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта". В случая проекта на Наредбата е обявен по реда на чл. 26, ал. 2 ЗНА на 20.03.2008 г., а Наредбата е приета от Общинския съвет на 03.04.2008 г., т. е. преди изтичане на 14-дневния срок за предложения и становище, което освен, че е нарушение на минимално изискуемия по чл. 26, ал. 2 ЗНА срок, съставлява и препятствие на предоставената от закона възможност за отправяне на предложения и становище по проекта. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Касационната жалба е неоснователна и по отношение на алтернативното искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част за разноски и редуциране размера на същите, поради прекомерна завишеност на адвокатския хонорар. Разноските са присъдени в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК - "Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". Освен това до приключване на устните състезания пред административния съд от ответника Общински съвет - Пазарджик не е направено искане за намаляване размера на претендираните по представения списък по чл. 80 ГПК разноски. Предвид това, обжалваното решение се явява законосъобразно и в тази част и следва да бъде потвърдено. С оглед изричната претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция, заявена от процесуалният представител на ответниците и изхода на делото, касаторът дължи направените от ответниците и присъединилите се лица разноски. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от който и приложените по делото договори за правна помощ, всеки от тринайсетте ответника е заплатил адв. хонорар на адв. Попова в размер на 450 лв., или разноските възлизат на общ размер от 5850 лв. Този размер, съдът намира за прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, още повече, че ответниците са с идентичен интерес и защита, която е осъществена от процесуалният им представител с общи за всички правни доводи. Следователно и по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до размера на договореното и присъдено адв. възнаграждение за първата съдебна инстанция, а именно: в размер на 240 лв., който е в съответствие с разпоредбите на чл. 36 от Закона за адвокатурата и § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предвид това общия размер на дължимите за настоящата инстанция разноски от касатора възлиза в размер на 3120 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,